За Проекта

Проект „Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ се реализира по приоритет  2.2. „Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на речните и морски отпадъци“ на съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“.

Проектът ще се изпълнява от Водещ партньор  Фондация „Виа Понтика“, Бургас. съвместно с община Бургас и партньори от Румъния – Университет на Констанца (Овидиус) и Грузия – Държавен университет на Тбилиси (Джавакашвили).

Основната цел на проекта e намаляване на замърсяването с отпадъци на Черноморския басейн, който се споделя от няколко държави, чрез анализиране на отпадъчните потоци,  в частност в представителни  райони, чрез: компютърно моделиране на морските течения и разпространение на отпадъците, мониторинг на ключови замърсители и изпълнение на пилотни дейности за почистване на дефинирани предварително райони от морски отпадъци.

Продължителността на проекта е 30 месеца – от 17.08.2018 г. до 16.02.2021 г. Общият бюджет за целия проект е 580 335 евро.

Замърсяването на Черноморския басейн е проблем от международно значение.  Основната цел на проекта е да се анализира натоварването на Черноморския басейн в конкретни представителни райони с отпадъци и да се проследят основните замърсяващи потоци и да се извърши почистване на отпадъците чрез разработените мерки в конкретен демонстрационен пилотен обект чрез иновативни методи. За да се постигне основната цел на проекта ще бъде извършено проучване на текущото състояние на Черно море в целевата зона и ще бъде оценено нейното натоварване с отпадъци, включително крайбрежните зони. Наличната информация за натрупаното количество отпадъци ще бъде събрана и анализирана. Ще бъде създадена обща база данни и ще се извърши оценка на степента на замърсяване. Научно е доказано, че натрупаните количества отпадъци се транспортират по протежение на основните потоци, които са пряко зависими от въздушните течения. Проектът има за задача да идентифицира основните потоци отпадъци, да ги свърже с въздушните и морските течения и да идентифицира потенциалните точки на концентрация на отпадъците. За постигането на тази задача ще бъде направена компютърна карта на разпределението на отпадъците, чиято цел ще бъде да се предвидят техните движения и потенциални места с най-висока концентрация. Моделът ще използва основните морски и въздушни течения, тъй като те имат по-малко колебания в посоката и интензивността си, като целта на компютърния модел е да се използва в редица бъдещи проучвания. Компютърната карта-модел ще спомогне за намирането точно на точките за концентрация на отпадъците. Въз основа на него ще бъдат избрани пилотни демонстрационни места за изпълнение на мерките, разработени по време на проекта, и иновативни подходи, които ще позволят проследимостта на резултатите. Ще бъдат установени точки на замърсяване, където ще са необходими съвместни трансгранични действия. Ще бъдат организирани трансгранични кампании за почистване. Целта е да се включат доброволци от различни възрасти, включително ученици, които ще бъдат насърчавани да обърнат специално внимание на проблема с морските отпадъци и възможностите за решаването им. Целта е да се постигне траен интерес на фокус групите и участниците и да се пробуди интересът им към запазване на морската среда в Черно море и да се постигне по-пълно разбиране и анализ на степента на проблема, свързан със замърсяването с морските отпадъци в Черноморския басейн. По време на изпълнението на проекта ще бъде разработена Методика за идентифициране на горещи точки и Насоки за екологосъобразно управление на морските отпадъци, както и документален филм за проекта.

Вижте брошурата в PDF формат

 

 

 

 

Методология за идентифициране на „горещи точки“ и мерки за намаляване на отпадъците

Вижте разработката в PDF формат: Методология за идентифициране на „горещи точки“ и мерки за намаляване на отпадъците

 

Име на поръчката:	„Изпълнение на услуги по проект RedMarLitter по две обособени позиции“
Обособена позиция:	ОП 1: Разработване на методология за идентифициране на „горещи точки“ и мерки за намаляване на отпадъците в крайбрежните зони
Възложител:	Община Бургас
Договор №:	93-ОП20-10(2)
Дата на подписване на договора:	01.10.2020
Краен срок за изпълнение	30.11.2020
Изпълнител:	П-Юнайтед ЕООД
Доклад:	Методология за идентифициране на „горещи точки“ и мерки за намаляване на отпадъците
Дата на представяне на доклада:	27.11.2020
Управител:	Доц. д-р Петър Петров
Подпис:

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

ВЪВЕДЕНИЕ.. 4

1. РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА „ГОРЕЩИ ТОЧКИ“. 6
2. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ.. 6
3. ИЗБОР НА ЕКИП – ЕКСПЕРТИ, ПРИТЕЖАВАЩИ НЕОБХОДИМАТА КВАЛИФИКАЦИЯ И СПЕЦИАЛНОСТ (ПО ВОДИ, ОТПАДЪЦИ, ПОЛИМЕРИ, ИНЖЕНЕР ХИМИЦИ, ОРНИТОЛОЗИ, ЕКОЛОЗИ), КОИТО ДА ИЗВЪРШВАТ ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА ГОРЕЩИТЕ ТОЧКИ, ИЗПОЛЗВАЙКИ МЕТОДИКАТА.. 12
4. ОБОБЩЕНО ОПИСАНИЕ НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ. 15

3.1 Източници на замърсяване с морски отпадъци по крайбрежията. 15

3.2 Основните източници на замърсяване по крайбрежието на Черно море. 17

4. ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ КАТЕГОРИИ НА ТВЪРДИТЕ ОТПАДЪЦИ И ТЯХНАТА СРЕЩАЕМОСТ ПО ПЛАЖОВЕТЕ (АНАЛИЗ НА ДАННИ ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ), ПРЕДСТАВЕНО КАТО ПРИЛОЖЕНИЕ.. 19
5. ИЗВЕЖДАНЕ НА КРИТЕРИИ, ПО КОИТО ДА СЕ ИДЕНТИФИЦИРАТ ГОРЕЩИ ТОЧКИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ: КОЛИЧЕСТВО / ВИД ОТПАДЪЦИ.. 21

5.1 Необходимите данни за осъществяване на оценка на натоварването с морски отпадъци. 21

5.2 Скала за оценка на натоварването с морски отпадъци. 21

5.3 Скала за категоризация на „горещите точки“. 23

6. ИЗГОТВЯНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ МЕТОДИКАТА, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА ПОЛЕВА БЛАНКА ЗА ПОПЪЛВАНЕ И ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ГОРЕЩИ ТОЧКИ.. 25
7. РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.. 34
8. ПОДХОДИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА МЕРКИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ.. 34
9. МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ.. 38

2.1      Информационни мерки за повишаване на осведомеността. 38

2.1.1       Провеждане на кампании за повишаване на осведомеността в крайбрежните райони. 38

2.1.2       Повишаване на капацитета на черноморските общини. 39

2.1.3       Работа с децата и младите хора. 40

2.1.4       Разработване на мобилно приложение. 41

2.2      Преки мерки. 41

2.2.1       Почистване на плажовете. 41

2.2.2       Поставяне на подходящи съоръжения за събиране на отпадъците по плажната ивица – напр. кошчета и др. 42

2.2.3       Създаване на аериращ екран. 43

2.2.4       Поставяне на съоръжения/мрежи (тип „капани“) в устията на реките и каналите, които да улавят отпадъците преди да попаднат в морето. 44

2.2.5       Поставяне на мрежи на изходите на дренажните тръби от градските канализации, които се заустват директно. 46

2.2.6       Поставяне на съоръжения за директно улавяне на отпадъците в морето. 46

2.2.7       Използване на специални плавателни съдове за улавяне на отпадъци. 47

2.2.8       Включване на рибарите в събирането на отпадъците от морската повърхност. 48

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 49

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 

Настоящата методология за идентификация на горещи точки е разработена в рамките на договор 93-ОП20-10(2)/01.10.2020 г., сключен между Община Бургас и „П-Юнайтед“ ЕООД за обособена позиция 1 „Разработване на методология за идентифициране на „горещи точки“ и мерки за намаляване на отпадъците в крайбрежните зони“. Тя включва стъпки, които да бъдат следвани при определянето, оценката и категоризацията на горещите точки по черноморското крайбрежие, оказващи влияние върху неговото състояние. По своята същност методологията е приложима и за всяко едно друго море.

Съгласно Протокола за опазване на морската среда на Черно море от източници и дейности, разположени на сушата (2009 г.), „гореща точка“ означава ограничена част от сушата с определени граници, участък от водна повърхност или специфичен водоносен хоризонт, който е обект на прекомерно замърсяване и изисква приоритетно внимание, за да се предотвратят или намалят действителните или потенциалните неблагоприятни въздействия върху човешкото здраве, екосистемите или природните ресурси и места с икономическо значение.

За целите на настоящата Методология, „гореща точка“ означава:

А) Точков източник по черноморското крайбрежие (или по-навътре в акваторията на Черно море, когато е приложимо), който потенциално засяга значително човешкото здраве, екосистемите, биологичното разнообразие и икономиката. Това са основните точки, където се натрупват големи количества отпадъци от битови или промишлени източници и където устойчивото развитие е застрашено;

Б) Определени зони, в които околната среда е обект на замърсяване от един или повече точкови или дифузни източници на брега на морето (или по-навътре в сушата), които потенциално могат да засегнат значително човешкото здраве, екосистемите, биологичното разнообразие, икономиката и устойчивото развитие като цяло.

По този начин в Методологията за „гореща точка“ не се приема само конкретният източник, но и околната среда, която е засегната от него.

Качеството на последващото екологично и социално-икономическо състояние се взема предвид при идентифицирането на горещите точки и особено при определянето на приоритетите.

При изготвянето на настоящата методология е използвана за основа Методологията за горещи точки – Насоки за хармонизация при идентифициране и приоритизиране на горещи точки в Черноморския регион (проект „Интегрирано управление на горещи точки и опазване на Черноморската екосистема“), както и най-добрите налични практики при разработването на национални (по различни проекти) и регионални (Arctic Seas, MEDPOL, DABLAS, HELCOM, OSPAR) методи на идентифициране, оценка и категоризиране на точкови източници на замърсяване.

Настоящата методология позволява да се идентифицират и категоризират горещи точки, разположени на територията на целия водосборен басейн на Черно море.

Методологията за идентифициране на „горещи точки“ е изготвена от следния екип експерти:

 

	Експерт	Позиция
1	Доц. д-р инж. Екатерина Тодорова	Ръководител екип
2	Гл. ас. д-р Александрина Костадинова-Славева	Ключов експерт 1 – Твърди отпадъци
3	Маг. ек. Станимира Иванова	Неключов Експерт – Битови отпадъци
4	Маг. ек. инж. Ива Стаменова – Йорданова	Неключов Експерт – Биоразнообразие
5	Маг. Никола Калайджиев	Неключов Експерт – ГИС и бази данни
6	Доц. д-р Петър Петров	Неключов Експерт – Планиране в околната среда
7	Маг. ек Елена Георгиева	Неключов Експерт – Биологично разнообразие – птици
8	Маг. ек. Ива Фикова	Неключов Експерт – Фауна
9	Мак ек. Габриела Нейкова	Неключов Експерт – Биоразнообразие- Флора и растителност
10	Инж. Венета Стефанова	Неключов Експерт – Координатор

 

 

I. РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА „ГОРЕЩИ ТОЧКИ“

1.АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ

Проучванията на отпадъци, на бреговата линия и плажовете, са основен инструмент за наблюдение на натоварването на морската среда с отпадъци и се използват в световен мащаб за количествено определяне и описание на замърсяването с морски отпадъци, измерване на ефективността на мерките за управление, смекчаване и предотвратяване на замърсяването с отпадъци, идентифициране на източниците и дейностите, водещи до замърсяване с отпадъците и определяне на заплахите за морската биота и екосистемите (Cheshire et al., 2009).

За целите на разработената в обхвата на настоящата Обособена позиция методология, определението на термина „морски отпадъци“ включва всички производствени или твърди отпадъци, попадащи в морската среда, независимо от източника им (Coe and Rogers 1997). Това са най-често предмети и материали, които са направени или използвани от човека и преднамерено или не са изхвърлени в морето, в реките или по плажовете, донесени от бури или от вятъра. Може да са също така случайно загубени, например в резултат на лоши метеорологични условия.

Морските отпадъци в по-голямата си част са резултат от наземно базирани източници: отдих и туризъм, нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, депа за отпадъци и косвено индуцирани от реките, канализацията и дъждовните води. По отношение на т.н. морски източници (морски транспорт, риболов) – делът на генерирани и постъпили в морската среда твърди отпадъци достига 20%, като особено внимание трябва да се отдели на излезлите от употреба, изгубени или изоставени рибарски принадлежности и в частност рибарски мрежи, които се явяват съществен рисков фактор по отношение опазването на морските бозайници. По въпроса за състава на твърдите отпадъци в морската среда и по крайбрежието, данните показват, че над 80% е делът на отпадъците, съставени или съдържащи пластмаси или други полимерни устойчиви материали.

Отстраняването на морските отпадъци от бреговата линия и плажовете е ефективна мярка за намаляване на замърсяването на морската среда с отпадъци. Мониторингът им показва, че те често се отлагат се по бреговата линия и плажовете и след това се измиват обратно в морето (Johnson, 1989; Garrity and Levings, 1993; Johnson and Eiler, 1999). Подобно движение на отпадъците може значително да надвиши кумулативното им количество (Bowman et al., 1998), имайки отрицателно въздействие върху определяне на прогнозната скорост на натрупване на отпадъците (Eriksson et al., 2013; Ryan et al., 2014).

Основно ограничение при предприемане на действия за почистване на бреговата ивица и плажовете е идентифицирането и докладването на наблюденията на точките на замърсяване, на които е необходимо да бъдат предприети действия за отстраняване на отпадъците.

Натрупването на отпадъци по плажовете е силно променливо и може да варира както в регионален, така и в локален мащаб (Lee and Sanders, 2015; Galgani et al., 2015; Pasternak et al., 2017), като зависи от местоположението спрямо източниците на отпадъци, морския транспорт, морските течения (Critchell and Labmrechts, 2016), но също така и от характеристиките на самата брегова линия – градиент, форма, субстрат (Hardesty et al., 2017), броят на населението, близостта до наземни източници на отпадъци, вливащите се реки и др. (Galgani et al., 2015). Важно е да се отбележи,че най-замърсените плажове не са непременно най-лесно достъпните (Hardesty et al., 2017). Наблюдава се, че колкото по-трудно достъпен е един плаж, толкова по-малко са склонни посетителите му да взимат своите отпадъци със себе си. При по-достъпните плажове, от друга страна, има по-голям брой посетители, което също е предпоставка за генериране на голямо количество отпадъци. През летните месеци от главно значение за замърсяването е туризмът (A. Simeonova et al. 2017:115). През пролетта и есента като основни фактори за замърсяването могат да се назоват теченията и метеорологичните условия. При това с наличието на устие на река в близост до плажа трябва се очаква по-голямо количество отпадъци. Ето защо е необходимо разработването на методологии за мониторинг на замърсяването с твърди отпадъци по крайбрежните зони и идентифицирането на „горещи точки“, разработването на модели за прогнозиране на потенциала за натрупване на отпадъците и идентифициране на зоните с висок риск чрез натрупване на морски отпадъци (Haar, 2019, Kataoka, 2015)..

По целия свят съществуват множество програми за мониторинг на морските отпадъци и методи за идентификация на „горещите точки“ с различни пространствени и времеви скали, различни скали за размера на отпадъците и различни класификации на отпадъците в крайбрежните зони. Избраният тип проучване зависи от целите на оценката и от площта на замърсяването на бреговата линия.

Прилагат се широкомащабни няколко годишни кампании за мониторинг, провеждани от експерти в областта, за да се оцени мащабът на проблема с морските отпадъци и да се оценят регионалните или временни тенденции на база статистически модели. Друг подход е провеждането на ежемесечни проучвания, с участието на обучени доброволци, на произволно избрани места по бреговата линия и плажовете за идентифициране на основните източници на отпадъците (Sheavly, 2007). Също така приложение намира и извършването на оценка на кумулативното натрупване и проследяване на промените в натрупването на морски отпадъци по бреговата линия и плажовете чрез заснемане на множество моментни снимки в съответната точка.

Повечето програми използват различни специфични за съответния регион методологии и критерии, по които да се идентифицират точките, силно засегнати от морските отпадъци. Качествените критерии са екологична чувствителност и природозащитно значение, които се използват за насочване към важните за почистване точки на замърсяване от екологична гледна точка. За количествен критерий най-често се използва плътността на натрупване на отпадъците. Някои програми отчитат броя (или теглото) на отпадъците на единица дължина на бреговата линия ( Bowman et al., 1998, Barnes and Milner, 2005) или плажа (например, Velander and Mocogoni, 1999), докато други отчитат броя (или теглото) на отпадъците на единица площ от бреговата линия (напр. Acha et al., 2003).

Сред най-новите инструменти за идентификация на горещите точки е разработването на числени модели, които на база на циркулацията на морските течения и локализация на източниците на морските отпадъци проследяват движението им и идентифицират плажовете, които най-вероятно ще бъдат засегнати.

Идентификацията обхваща следните етапи:

Събиране на сурови данни (Мониторинг)

За идентифициране на „горещите точки“ на замърсяване с морски отпадъци на първо място е необходимо да бъдат събрани данни за характеристиките на отпадъците, включително анализ на техния състав, пространствено разпределение и когато е възможно и източници на отпадъците, хидрографските характеристики на района. Методите за мониторинг, прилагани по бреговата линия и плажовете, трябва да предоставят надеждна и, ако е възможно, лесно разбираема информация за всички тези фактори. Съгласно Ръководството за мониторинг на морските отпадъци в Европейските морета на Европейската Комисия е необходимо неколкократното провеждане на мониторинг на дадена точка. Еднократно наблюдение не позволява тя да бъде идентифицирана като „гореща точка“.

Препоръчва се провеждането на поне четири проучвания годишно през пролетта, лятото, есента и зимата. Въпреки това, поради големите сезонни колебания в количествата отпадъци, отложени на брега, първоначално може да е необходима по-висока честота на проучванията, за да се идентифицират сезонните модели, които след това могат да бъдат взети предвид при обработката на сурови данни за дългосрочни анализи на тенденциите.

Предлага се периодите на проучване да бъдат:

1) Зима: средата на декември – средата на януари

2) Пролет: април

3) Лято: средата на юни – средата на юли

4) Есен: средата на септември – средата на октомври

За предпочитане е проучванията за всички участващи плажове в даден регион да се извършват във възможно най-кратък срок в рамките на периода на проучване. При възможност, даден плаж трябва да бъде изследван приблизително през един и същи ден всяка година. При идентифицирането на „горещите точки“ е важно да се извършва  и мониторинг на точки, далеч от известните източници на замърсяване, за да отразяват по-добре референтните стойности за фоновите нива на замърсяване с отпадъци или в близост до потенциални източници, използвайки временни тенденции за оценки.

При идентификация на „горещи точки“ трябва:

• Да се осигурят данни за възможно най-дълъг период на мониторинг, за да се определят настъпилите промени и да се проследи естествената променливост и антропогенните влияния;
• Да бъдат използвани най-актуалните налични данни от програмите за мониторинг;
• Да бъдат използвани данни от един и същи период от време, когато се комбинират набори от данни, доколкото е възможно;
• Да се актуализират всички данни, използвани в оценката, най-малко веднъж на всеки шест години;
• Да се извърши сравнение на последния шестгодишен период на оценка с предишния шестгодишен период за оценка на постигнатия напредък на поставените цели.

Идентифициране на горещи точки

Основен критерий за разработване на скали за идентификация на горещи точки с морски отпадъци могат да бъдат брой, тегло или обем или комбинация от тези единици на единица площ. Броят на предметите се препоръчва като стандартна единица, по която трябва да се оцени натовареността с отпадъците по бреговата линия. Оценката на теглото на отпадъците е проблематична, тъй като зависи от това дали отпадъците са мокри или сухи и често дали са покрити или пълни с пясък и чакъл (Jambeck & Farfour 2011). Някои елементи са дори твърде големи, за да се претеглят и трябва да се прецени теглото им. Оценката на обема на отпадъците също е проблематична, тъй като зависи от нивото на компресия на отпадъците. Определянето на обема на отпадъците, особено на терен, е трудно и дава само приблизителна представа за количеството отпадъци.

Широко приложим метод за сравняване чистотата на плажовете е „индексът за чистота на крайбрежието“ (Clean Coast Index – CCI), като според различното ниво на  замърсяване  плажовете  се  разпределят  в  пет  категории.  ССІ (Clean Coast Index) се основава на плътността на изкуствените полимерни материали, установени в изследвани трансекти в целевата територия, и позволява да се оцени състоянието на плажа или бреговата линия по отношение натоварването с пластмаси. В условията на България обаче, при набираните от институционалния мониторинг данни за морските отпадъци, отложени по брега, този индекс не може да даде достатъчно ясна представа за общото натоварване с отпадъци. Това се дължи на факта, че за разлика от други морски басейни и крайбрежия, в които изкуствените полимерни материали съставляват около 80-90% от всички отложени отпадъци, а в някой случаи дори надхвърлят 90%, то в България е установено, че те са значително по-малък процент от общият брой отпадъци (финален доклад за изпълнение на договор 93-ОП19-1/5/07.05.2019 г., сключен между община Бургас и ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ за ОП 2).

 

2.ИЗБОР НА ЕКИП – ЕКСПЕРТИ, ПРИТЕЖАВАЩИ НЕОБХОДИМАТА КВАЛИФИКАЦИЯ И СПЕЦИАЛНОСТ (ПО ВОДИ, ОТПАДЪЦИ, ПОЛИМЕРИ, ИНЖЕНЕР ХИМИЦИ, ОРНИТОЛОЗИ, ЕКОЛОЗИ), КОИТО ДА ИЗВЪРШВАТ ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА ГОРЕЩИТЕ ТОЧКИ, ИЗПОЛЗВАЙКИ МЕТОДИКАТА

 

За идентифициране на „горещи точки“ е необходимо сформирането на подходящ екип, състоящ се от ръководител и експерти, които да гарантират надеждно и качествено събиране на теренните данни.

Минималното изискване за екипа е, да се състои от ръководител и 1 експерт, като поне един от тях е необходимо да притежава умения за работа с GPS и софтуер за обработка на пространствени изображения.

Препоръчително е към екипа да бъдат включени и други експерти – двама от които – полеви експерти, да участват при събирането на данни на терен и един експерт бази данни и моделиране, в случай, че ще бъде извършвано моделиране на разпределението на морските отпадъци.

За прилагане на методиката на терен в рамките на една пробна площ са необходими един или два екипа, състоящи се от минимум по двама експерти. Големият брой експерти се налага от необходимостта да се проучат голям брой пробни площи в рамките на оптималния период от време за провеждане на събиране на необходимата информация за идентифициране на горещите точки.

Проучванията за всички включени плажове в даден регион следва да се извършват във възможно най-кратък срок в оптималния период на проучване.

Експертите трябва да са преминали предварително обучение за усвояване на методиката и нейното прилагане на терен.

Списък на експертите, техните задължения и критериите за подбор за представени в таблица 1.

 

Таблица 1. Задължения и критерии за подбор на членовете на екипа за идентификация на „горещи точки“

Експерт	Задължения	Критерии за подбор
1	2	3
Ръководител на екипа	Ръководи дейностите по идентификация на „горещите точки“. Участва в събирането на информация на терен за класификацията на отпадъците по категории и подкатегории, източниците на отпадъци и категоризацията на „горещите точки“.	Квалификация в областта на опазване на околната среда и отпадъците
Експерт Геодезия	Участва при заснемането на отпадъците, така че да бъдат определени техните количества и местоположение.	Квалификация в областта на геодезията
Експерт Води	Участва при определяне на източниците на отпадъци  – точки на заустване, реки / потоци и други водни обекти. Участва при определяне потенциала за замърсяване на крайбрежието в следствие на морските течения.	Квалификация в областта на опазване на околната среда, хидрологията, хидрогеологията, океанологията.
Експерт Биоразнообразие	Участва при оценка на влиянието на отпадъците върху биоразнообразието на крайбрежието и морската среда.	Квалификация в областта на екологията и опазването на околната среда
Експерт ГИС и бази данни	Участва при моделиране на водните потоци и разпределението на твърдите отпадъци във времево, и в пространствено отношение, така че да се идентифицират потенциалните горещи точки.	Квалификация в областта на ГИС и бази данни

 

Важно условие е работата на терен винаги да се извършва от минимум от двама експерта с цел безопасност на екипа.

Трябва да се има предвид, че определени обстоятелства могат да доведат до опасни и рискови ситуации за членовете на екипа: напр. силен вятър, хлъзгави скали, бури и др.

Тъй като идентификацията на горещите точки е свързана с работа на терен, безопасността на членовете на екипа е от първостепенно значение. По тази причина, всеки от тях трябва да е запознат с някои основни правила за безопасност, част от които са посочени по-долу:

• Членовете на екипа да имат подходящо облекло и обувки, защитни ръкавици, шапки, дъждобрани и други (в зависимост от сезона).
• Всеки член на екипа трябва да носи средство за комуникация при спешни случаи, например мобилен телефон.
• Всички екипи да бъдат снабдени с комплект за първа помощ, в който да има и слънцезащитен крем, репелент против насекоми и др.
• Всеки член на екипа трябва да носи със себе си достатъчно количество вода.
• Големите, тежки отпадъци трябва да останат на място и членовете на екипа не трябва да се опитват да ги вдигат, тъй като теглото им може допълнително да се е увеличило в следствие на намокряне и повдигането им може да доведе до нараняване.
• В случай на съмнителен отпадък, членовете на екипа трябва да се подадат сигнал до съответния компетентен орган.
• Ръководителите на екипите могат да допълнят и други правила, в зависимост от конкретната ситуация и от особеностите на обекта на проучване.

 

3. ОБОБЩЕНО ОПИСАНИЕ НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ.

 

3.1 Източници на замърсяване с морски отпадъци по крайбрежията

Източниците на морски отпадъци се разделят на две групи: наземни и на свързани с дейности в морето. Двете групи предполагат различни подходи за справяне с тях.

 

Наземни източници

Към наземните източници се отнасят неподходящо разположени или незаконни сметища, непокрити контейнери за отпадъци, сметоизвозващи машини, недобре управлявани отпадъци от производствени процеси, преработка и/или транспортиране на стоки и др. Инсталации за пречистване на отпадъчни води, както и дъждовната канализация също могат да се окажат източници на отпадъци в морето, ако не са в състояние да задържат твърдите отпадъци. Дейности, разположени по бреговата линия, както и посетители на плажовете, също често допринасят за натоварване на крайбрежието и морето с отпадъци от различен характер. Този тип отпадъци са предимно за еднократна употреба, а именно бутилки от напитки, капачки за бутилки, опаковки от храни, пластмасови чаши, бъркалки и др. Вятърът е друг фактор, който допринася тези предмети да се превърнат в отпадък, но много от тях умишлено или небрежно биват оставяни на плажа. Материали, използвани в бита, като потребителски козметични продукти, както и полиестерни и акрилни влакна, при изпиране на дрехите попадат в канализацията, а от там – в морето.

Делът на наземно разположените източници достига до 80% от общото количество генерирани и постъпили в морската среда твърди отпадъци.

 

Офшорни източници

Източници на морски отпадъци могат да бъдат и различни дейности, които хората извършват в морето. Много предмети и материали попадат директно в морската среда от търговски, военни и научноизследователски съдове, от пътнически кораби и яхти за развлечение, от офшорни платформи и свързаните с техните доставки съдове. Част от отпадъците попадат във водата при случайна загуба, други – в резултат на пропуски в системите за управление на отпадъците или на незаконното им изхвърляне. Риболовът – професионален и любителски – е източник на мрежи, въжета, буйове и поплавъци, както и други принадлежности. Те могат да бъдат преднамерено изхвърлени, изоставени или загубени по време на буря. Ръстът в отглеждането на риби, мекотели, разкоообразни и други водни организми като аквакултури също допринася за увеличаването на подобни материали в морската среда.

Делът на генерираните в морската среда твърди отпадъци достига 20%.

Част от източниците на замърсяване (наземни и морски) с морски отпадъци са представени на Фигура1.

Фигура 1. Източниците на замърсяване (наземни и морски) с морски отпадъци

(Източник: https://cleancoasts.org/marine-litter/)

 

3.2 Основните източници на замърсяване по крайбрежието на Черно море

 

Основните източници на замърсяване, в това число и с твърди отпадъци, в морските води по крайбрежието на Черно море, са следните:

1. Неподвижни наземно базирани зауствания, в които се включват заустванията на промишлени отпадъчни води и недостатъчно пречистени или непречистени отпадни води от крайбрежните населени места и други урбанизирани територии;
2. Речен отток, включващ – постъпващите чрез реките пряко и косвено вливащи се в Черно море – води от обекти на селското стопанство, промишлеността, добива и пречистване на отпадъчни води от целия водосбор на Черно море;
3. Крайбрежни дифузни източници с постъпващи от селското стопанство води, включително от животновъдство и неорганизиран туризъм, главно чрез оттока от наземни източници (крайбрежни води и подземни води);
4. Морски платформи и други морски съоръжения, посредством изхвърляне на твърди отпадъци, взривни вещества и драгажни маси; изхвърлянето на замърсени води и баластни води; нефтени разливи; изгубени рибарски мрежи; въвеждането на чуждестранни морски организми, водещи включително до обрастване на морските съоръжения и конструкции;
5. Атмосферни валежи чрез въвеждане на различни източници на замърсяване на въздуха (пушеци, изпарения, изгорели газове, прах и други твърди частици), без значение къде са възникнали, с оглед на трансграничното действие на въздушните течения.

От посочените основни източници по-голямо значение за генерирането на твърдите отпадъци в морската среда имат първите четири групи, като измежду тях се очертават и следните специфични източници, които следва да са предмет на мониторинг:

• Урбанизация – общински съоръжения за отпадъци и канализационни мрежи (битови отпадъци);
• Морски транспорт и пристанища (корабни отпадъци);
• Туризъм и рекреационни дейности в крайбрежна зона (отпадъци, генерирани от местното население и туристическия поток);
• Речен оток, включващ – директно или индиректно постъпващи отпадъци чрез реките;
• Търговски и любителски риболов (вкл. изоставени мрежи);
• Строителни дейности в крайбрежната зона (вкл. жилищно строителство);
• Земеделие;
• Трансгранично прехвърляне на плаващи твърди отпадъци между водните басейни и др.

 

 

4.ОПИСАНИЕ НА ОСНОВНИТЕ КАТЕГОРИИ НА ТВЪРДИТЕ ОТПАДЪЦИ И ТЯХНАТА СРЕЩАЕМОСТ ПО ПЛАЖОВЕТЕ (АНАЛИЗ НА ДАННИ ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ), ПРЕДСТАВЕНО КАТО ПРИЛОЖЕНИЕ

 

Основните категории твърди отпадъци, обект на Националния мониторинг за морски отпадъци (по критерий D10C1), който се провежда във връзка с изпълнение на изискванията на Рамковата Директива за Морска Стратегия на ЕС (РДМС 2008/56/ЕО) и транспонираната в българското законодателство Наредба за опазване на околната среда в морски води от 2010 г, са:

• Изкуствени полимерни материали: например фасове и филтри от цигари; парчета пластмаса (полистирен) с размер между 2,5-50 cm; пластмасови чаши/капачки (неидентифицирани); пластмасови чаши/капачки; опаковки от чипс/опаковки от бонбони; парчета пластмаса (полистирен) с размер между 0-2,5 cm; пластмасови бутилки > 0,5 l; пластмасови тапи/капачки от напитки и др.;
• Каучук/Гума: например балони; автомобилни гуми; гумени ботуши; гумени ленти и ластици и др.;
• Плат/текстил: например облекло; парцали; обувки от плат; килими; въжета; корабни платна и др.;
• Хартия/картон – например хартиени торби; кашони; картонени опаковки от мляко и сокове; кутии от цигари; вестници и списания и др.;
• Обработен дървен материал – например коркови тапи; дървени палети; клечки за зъби; клечки от сладолед; четки за рисуване и др.;
• Метал – например флакони от аерозолни спрейове; кенчета от напитки; консервени кутии; алуминиево фолио; капачки от бутилки; прибори за хранене; авточасти; техника (хладилници, перални и др.); кутии от боя; газови бутилки и др.;
• Стъкло/керамика – например бутилки; буркани; електрически крушки; флуоресцентни тръби; стъклени чинии и чаши и др.;
• Неидентифицирани отпадъци – например медицински предмети; парафин/восък и др.

Всяка категория включва различен брой подкатегории – общо 167. Най-голям е броят на подкатегориите, подлежащи на мониторинг в категорията „Изкуствени полимерни материали“ – 92, докато останалите категории включват значително по-малък брой подкатегории от 10 до 21.

Анализ на данните, предоставени от Община Бургас, за срещаемостта на основните категории твърди отпадъци по плажовете е представен в Приложение 1.

 

5.ИЗВЕЖДАНЕ НА КРИТЕРИИ, ПО КОИТО ДА СЕ ИДЕНТИФИЦИРАТ ГОРЕЩИ ТОЧКИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ: КОЛИЧЕСТВО / ВИД ОТПАДЪЦИ

 

5.1 Необходимите данни за осъществяване на оценка на натоварването с морски отпадъци

За оценка на натоварването с морски отпадъци в целевата територия е необходимо да бъда направен анализ на отлаганията на отпадъците по следните основни показатели:

• Качествен състав отложените отпадъци по категории и подкатегории на отпадъците;
• Количество на отложените отпадъци;
• Класификация на преобладаващия отпадък;
• Район/ място на отлагане на отпадъците;
• Период за натрупване на регистрираните количества;
• Източници на натоварването с отпадъци;
• Основни пътища за „движение“ на отпадъците.

 

5.2 Скала за оценка на натоварването с морски отпадъци

 

За оценка на натоварването с морски отпадъци е използвана скала, разработена в изпълнение на договор П-04-1/21.01.2020г., сключен между Фондация „ВИА ПОНТИКА“ и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ за обособена позиция 1 „Идентифициране на горещите точки на замърсяването с твърди морски отпадъци в целевата територия“. Експертите от ВВМУ, изхождайки от предназначението, изискванията към скалата и принципите в структурирането на оценъчни скали, както и от прилаганите в международен план скали със сходно предназначение, са разработили пет-степенна скала за оценка на натовареността с морски оптадъци. Скалата позволява ясно да се разграничат отделните степени на натоварване с отпадъци. и ще спомогне за оценяване състоянието на изследваните райони.

Основен критерий, по който експертите от ВВМУ структурират скалата за натоварване с морски отпадъци е плътността на установения отпадък, измерен в бр./m² и въвеждат Индекс на плътност на морските отпадъци/ Marine Litter Density Indeх (MLDI) (Тонева & Симеонова), който се изчислява по формулата:

 

𝑴𝑳𝑫𝑰=𝑫𝒂𝒗*𝑲,

 

Където:

Dav – средна плътност на отпадъците от основните групи материали „Изкуствени полимерни материали“, „Хартия/Картон“, „Обработен дървен материал“ и „Метал“ за една мониторингова кампания за зоната от интерес, [бр. отпадъци / m²].

К – коефициент, с възприета стойност 20 (за нуждите на статистиката).

 

Съгласно данните от институционалния мониторинг (2015-2018г.), четирите основни групи материали с най-висок относителен дял спрямо общото количество отпадъци са: „Изкуствени полимерни материали“, „Хартия/Картон“, „Обработен дървен материал“ и „Метал“. Именно затова само те са взети под внимание при формиране на скалата за отчитане на натоварването с морски отпадъци. В случай, че плътността на отпадъците от категориите: Плат / Текстил, Каучук(гума), Стъкло / порцелан и Неидентифицирани надвиши 1 бр/ m2, то стойността й да бъде взета предвид при изчисляване на средна плътност на отпадъците

Изчислителната процедура предложена от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ има следната последователност на действия:

• Определяне на средния брой отпадъци от 4-те групи материали („Изкуствени полимерни материали“, „Хартия/Картон“, „Обработен дървен материал“ и „Метал“) за една мониторингова кампания от годишния мониторинг за района от интерес. Изчислява се като средно аритметична стойност, [бр.];
• Определяне на среден сумарен брой отпадъци от 4-те групи [бр.] за района от интерес. (като сума от получените средните стойности на отпадъци по 4-те групи материали, [бр.]);
• Определяне на средната сумарна плътност на отпадъци по 4-те групи материали за района от интерес, [бр./m²] (сумарния средно количество отпадъци, отнесено към изследваната площ);
• Определяне на MLDI.

Разработената от експертите на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ скала обхваща диапазон на Dav (средна сумарна плътност на отпадъците от 4-те основни групи материали „Изкуствени полимерни материали“, „Хартия/Картон“, „Обработен дървен материал“ и „Метал“ за една мониторингова кампания за изследваната територия) и MLDI (Индекс на плътност на морските отпадъци) представени в таблица 2.

 

Таблица 2. Скала за оценка на натоварването с морски отпадъци (Тонева & Симеонова

𝑫𝒂𝒗 [бр./m2]	MLDI	Оценка
1	2	3
𝑫𝒂𝒗 = 0÷0,1	MLDI = 0÷2	ненатоварена зона/ зона с пренебрежимо натоварване
𝑫𝒂𝒗 = 0,1÷0,25	MLDI = 2÷5	ниско натоварена зона/ зона с ниско натоварване
𝑫𝒂𝒗 = 0,25÷0,5	MLDI = 5÷10	средно натоварена зона/ зона със средно натоварване
𝑫𝒂𝒗 = 0,5÷ 1	MLDI = 10÷20	силно натоварена зона/ зона със силно натоварване
𝑫𝒂𝒗 ≥1	MLDI = 20 +	критично натоварена зона/ зона с критично натоварване

 

Всички зони с 𝑫𝒂𝒗 ≥1 и MLDI = 20 + се приемат за критично натоварени зони/ зони с критично натоварване. Те представляват „горещи точки“.

 

5.3 Скала за категоризация на „горещите точки“

В обхвата на настоящия договор е разработена скала за категоризацията на „горещите точки“. Скалата също е пет-степенна, изхождайки от предназначението, изискванията към скалата и принципите в структурирането на оценъчни скали, както и от прилаганите в международен план скали със сходно предназначение. Това позволява ясно да се разграничат отделните категории „горещи точки“ и спомага за оценяване състоянието на изследваните райони. Същевременно позволява и използване на адекватни спрямо спецификата на целевата територия интервални значения на всяка от степените.

Скалата за категоризация на „горещите точки“ е представена в Таблица 3.

 

Таблица 3. Скалата за категоризация на „горещите точки

𝑫𝒂𝒗 [бр. / m2]	MLDI	Категория
1	2	3
𝑫𝒂𝒗 = 1 ÷ 2	MLDI = 20 ÷ 40	гореща точка – първа степен
𝑫𝒂𝒗 = 2 ÷ 3	MLDI = 40 ÷ 60	гореща точка – втора степен
𝑫𝒂𝒗 = 3 ÷ 4	MLDI = 60 ÷ 80	гореща точка – трета степен
𝑫𝒂𝒗 = 4 ÷ 5	MLDI = 80 ÷ 100	гореща точка – четвърта степен
𝑫𝒂𝒗 ≥ 5	MLDI = 100+	гореща точка – пета степен

 

Разработената в рамките на настоящия договор скала категоризира „горещите точки“ в 5 категории. Всяка категория се определя със степен, в зависимост от замърсяването с морски отпадъци. В зависимост от степента на съответната гореща точка, се определя времевият период, в който трябва да бъдат предприети действия за справяне с отпадъците, както следва:

• Гореща точка от първа степен – гореща точка, при която трябва да бъдат предприети действия в рамките на над 24 месеца;
• Гореща точка от втора степен – гореща точка, при която трябва да бъдат предприети действия в рамките на 12 – 24 месеца;
• Гореща точка от трета степен – гореща точка, при която трябва да бъдат предприети действия в рамките на 6 – 12 месеца;
• Гореща точка от четвърта степен – гореща точка, при която трябва да бъдат предприети действия в рамките на 3 – 6 месеца;
• Гореща точка от пета степен – гореща точка, при която трябва да бъдат предприети действия незабавно.

 

6.ИЗГОТВЯНЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ МЕТОДИКАТА, КОЕТО ПРЕДСТАВЛЯВА ПОЛЕВА БЛАНКА ЗА ПОПЪЛВАНЕ И ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ГОРЕЩИ ТОЧКИ

 

За идентифициране на горещите точки е разработена Полева Бланка за попълване и идентифициране на „горещи точки“ (Приложение 2). Бланката е разработена в три части:

• Събиране на необходимите данни за идентифициране на „горещи точки“;
• Категоризация на идентифицираните горещи точки;
• Резултати.

 

Част I Събиране на необходимите данни за идентифициране на „горещи точки“

 

Част I Събиране на необходимите данни за идентифициране на „горещи точки“ се попълва на терен и се използва за идентифициране на „горещи точки“ в Част II. В нея следва да се попълнят:

 

Обща информация за изследваната площ:

• Име на плажа / брега – попълва се официалното наименование;
• Държава – попълва се държавата, в която е разположена изследваната площ;
• Сезон – попълва се сезонът на извършване на събиране на информацията;
• Поредност на наблюдението на съответната площ – попълва се поредността на наблюдението за съответния сезон, както и дали е правено в рамките на същата или на предходна мониторингова кампания (например II-ро наблюдение/предходна кампания означава, че са налични данни от проведено проучване през същия сезон, но за предишна година; II – ро наблюдение/текуща кампания означава, че вече е реализирано едно проучване през същия сезон и същата година)

 

Определяне на пробна площ

За идентифициране на „гореща точка“ е необходимо да се определи представителна пробна площ – 100-метров участък от 1000-метрова секция от морския плаж/бряг. За улеснение на експертите, извършващи идентификация е представена скица, която да укаже изискваната информация.

 

Географски данни за изследваната площ

След определяне на представителна пробна площ нейните географски данни се записват в таблица Географски данни за изследваната площ, Таблицата изисква информация за:

• Дължината на плажа – записва се общата дължина на плажа измерена през средата на плажа;
• Географски координати на началната точка от 100 m секция;
• Географски координати на крайната точка от 100 m секция;
• Географски координати на началната точка от 1000 m секция;
• Географски координати на крайната точка от 1000 m секция.

 

Информация за плажа/брега, обект на проучване

Изисква се попълване на информация, с помощта на която да се характеризиране на изследваната площ:

• Площ на целия плаж/ бряг – площта трябва да бъде записана в m2;
• Наклон на плажа/ брега – наклонът трябва да бъде записан в %.

 

Последващата информация относно изследвания плаж/бряг се попълва като между няколко възможни избора, които характеризират съответния показател, вярното се маркира с Х или ✓. Ако в предложените избори няма подходящ за съответния плаж, то в полето „Друго“, експертът може да записва информация по своя преценка.

• Форма на плажа / брега – Избира се форма на изследвания плаж / бряг между три възможни избора: Изпъкнал, Праволинеен, Залив. В случай, че формата на плажа е друга, то експертът я записва в полето „Друго“.
• Задна част на плажа / брега – Избира се обектът, с който граничи изследваният плаж / бряг между три възможни избора: Скален масив; Антропогенен обект/и; Дюна. В случай, изследваният плаж/ бряг граничи с друг вид обект, то експертът я записва в полето „Друго“.
• Вид на субстрата – Избира се видът на преобладаващата фракция на изследвания плаж / бряг между три възможни избора: Фин морски пясък; Скали с пространства от пясък / дребни камъни; Дребни камъни и чакъл. В случай, че на изследвания плаж/ бряг преобладаващата фракция е друга, то експертът я записва в полето „Друго“.
• Предназначение на плажа / брега – Избира се видът на ползване на плажа между пет възможни избора. Туризъм и рекреация; Риболов; Плуване; Водни спортове; Къмпингуване. В случай, че предназначението на плажа е друго, то експертът го записва в полето „Друго“. Възможен е изборът на повече от едно предназначение, поради очакванията за различно ползване на плажа през различните сезони.
• Достъп до плажа / брега – Избира се начинът, по който може да се достигне до плажа между три възможни избора: МПС; Плавателен съд; Пешеходно. В случай, че плажът е достъпен по друг начин, то експертът го записва в полето „Друго“. Възможен е изборът на повече от един начина за достъп до плажа.
• Преобладаваща посока на ветрове – Избира се преобладаващата посока на вятъра между 9 възможни избора: N, NE, E, SE, S, SW, W, NW. Възможен е повече от един избор.
• Преобладаваща посока на морските течения – Избира се преобладаващата посока на морските течения между 9 възможни избора: N, NE, E, SE, S, SW, W, NW

Възможен е повече от един избор.

• Бележки: Попълва се допълнителна информация по преценка на експерта.

 

Фактори на средата, които могат да окажат влияние върху резултатите от проучването

Маркира с Х или ✓ наличието на неблагоприятни фактори по време на събирането на информация, които могат да окажат влияние върху резултатите от проучването. Експертът може да избере между следните възможни опции: Вятър, Дъжд, Заледяване, Мъгла, Пясъчна буря, Няма влияещи фактори. В случай, че е наличен друг фактор, които може да окаже влияние върху изследването, то експертът го записва в графа „ Друго“. Възможен е повече от един отговор.

 

Потенциални източници на отпадъци, които могат да окажат влияние върху резултатите от проучването

Изисква се да бъде попълнена информация само за възможните източници, които експертът прецени, че оказват съществено влияние върху замърсяването на изследвания плаж / бряг.

• Най-близко разположеното населено място – Попълва се информация за името на най-близо населеното място, което би имало отношение към замърсяването на изследвания плаж / бряг, неговият вид, разстояние (km) от изследваната площ до него. Попълва се ако е приложимо.
• Най-близко разположените търговски обекти – Попълва се информация за наличие на търговски обекти – заведения за хранене, магазинчета, кафенета, които биха имали отношение към замърсяването на изследвания плаж / бряг – и разстоянието от изследваната площ до тях, km. Попълва се ако е приложимо.
• Най-близко разположеното пристанище – Попълва се наличието на пристанище, което би имало отношение към замърсяването на изследвания плаж / бряг и разстоянието до него, km. Попълва се ако е приложимо.
• Най-близко разположената река – Попълва се името на най-близко разположената река / поток и др. воден обект, които биха имали отношение към отношение към замърсяването на изследвания плаж/бряг и разстоянието до тях (km). Попълва се ако е приложимо.
• Устие на река – с Х или ✓ се маркира наличие на устие на река / поток и др.
• Точки на заустване (тръби или канализационни изходи) – с Х или ✓ се маркира наличие тръби и канализационни изходи, които имат директен контакт с плажа / брега и се вливат в морето
• Бележки – Попълва се допълнителна информация по преценка на експерта.

 

Почистване на плажа / брега

• Почиства ли се плажът / брегът – Маркира се с Х или ✓ вярното твърдение: да или не.

В случай, че отговорът е „да“, следва да се попълни следната информация:

Период на почистване на плажа / брега – Маркира се с Х или ✓ периодът на почистване на плажа/ брега: Целогодишно или Сезонно

• Честота на почистване на плажа / брега – Маркира се с Х или ✓ честотата на почистване на плажа/ брега: Дневно, Седмично, Месечно. В случай, че честотата на почистване е друга, то експертът я записва в графа „ Друго“.
• Метод на почистване на плажа / брега – Маркира се с Х или ✓ методът на почистване на плажа/ брега: Ръчно, Механично.
• Дата на последното почистване – Записва се датата на последното почистване на плажа, ако е известна.

 

Данни за Организацията / Експерта отговорни за събиране и попълване на данните в Полевата Бланка

Попълват се данни за организацията / експерта отговорни за събиране данните в Полевата планка

• Организация – Попълва се името на организацията, отговорна за събиране данните в Полевата планка.
• Експерт – Попълва се името на експерта, отговорен за събиране данните в Полевата планка

• Контакти – Попълват се телефонът и имейлът на експерта, отговорен за събиране данните в Полевата планка

 

Схема на плажа / брега, обект на проучване

Схемата на плажа / брега се извършва по преценка на експерта извършващ обследването на съответния плаж / бряг. Целта на схемата е да онагледи формата на плажа / брега, неговите размери, разположените антропогенни обекти (заведения, хотели, магазинчета и други.), вливащи се в морето реки / потоци и др., точки на зауствания, налични пристанища и др. Схемата трябва да бъде мащабирана, за да може да бъде създадена обща представа ситуацията на плажа. Мащабът трябва да бъде съобразен с параметрите на плажа. Примерен мащаб за изготвяне на схемата: 1 квадратче = 10 m

Към схемата е приложен примерен вариант, които да спомогне на експертите за онагледяване на ситуацията на плажа.

 

Информация за количествата отпадъци по категории

Изисква се попълване на количествата отпадъци по категории и подкатегории, преброени на терен. За целта всяка от категориите със съответните и подкатегории е представена в отделна таблица. В първия ред на таблицата е изписано името на категорията отпадъци. За всяка категория са представени подкатегориите отпадъци с техният –  TSG_ML General Code, OSPAR Code, UNEP code и наименование.

Предвидена е колона Брой на отпадъците (броене на терен), която да улесни преброяването на отпадъците на терен. В нея всеки преброен отпадък се маркира с ½, като когато броят им достигне 5 или 10 те се задраскват: ½½½½), след което с цифра се изписва общият брой на отпадъците от тази подкатегория в колона „Общо“. В края на всяка таблица има ред „Общо“, в които се посочва общият брой на отпадъците от всички подкатегории към всяка категория.

При трудности с определянето на конкретната категория/подкатегория на отпадъка е препоръчително използването на Фото ръководството, представено като Приложение 3 към настоящата Методологията за идентификация на горещи точки.

Събрани ли са отчетените отпадъци

Маркира се с Х или ✓ вярното твърдение: Да или Не

 

Бележки

Посочва се допълнителна информация, по преценка на експерта – напр. наличие на умрели/бедстващи животни, случайни събития (напр. корабокрушение), които могат да окажат влияние върху резултатите от изследването и други

 

Част II Категоризация на идентифицираните „горещи точки“

 

Въз основа на събраните данни в Част I на полевата бланка се прави категоризация на идентифицираните горещи точки. Тази част не е задължително да се попълва на терен, но е препоръчително да е възможно най-скоро след събиране на данните

В част II се попълват необходимите данни за изчисляване на индексът на плътност на морските отпадъци/Marine Litter Density Index – MLDI и се определя категорията на натовареност с морски отпадъци.

𝑴𝑳𝑫𝑰=𝑫𝒂𝒗*𝑲, К = 20

За по-лесно изчисляване на 𝑴𝑳𝑫𝑰 в бланката се попълва посочената по-долу таблица

𝑫𝑨𝑷𝑴𝒂𝒗	𝐷𝑃/𝐶𝑎𝑣	𝐷𝑃𝑊𝑎𝑣	𝐷𝑀𝑎𝑣	𝑫𝒂𝒗	𝑴𝑳𝑫𝑰
бр. отпадъци /m2					–

 

За изчисляване на плътността на отделните категории отпадъци Изкуствени полимерни материали (𝑫𝑨𝑷𝑴𝒂𝒗), Хартия/Картон (𝐷𝑃/𝐶𝑎𝑣), Обработен дървен материал (𝐷𝑃𝑊𝑎𝑣), Метал (𝐷𝑀𝑎𝑣 ) е необходимо общият брой отчетени отпадъци да се раздели на площта на плажа / брега.

За изчисляване на средна плътност на отпадъците (𝑫𝒂𝒗) е необходимо да бъдат събрани стойностите за средната плътност на отпадъците от категории: Изкуствени полимерни материали (𝑫𝑨𝑷𝑴𝒂𝒗), Хартия/Картон (𝐷𝑃/𝐶𝑎𝑣), Обработен дървен материал (𝐷𝑃𝑊𝑎𝑣), Метал (𝐷𝑀𝑎𝑣).

 

𝑫𝒂𝒗 = (𝑫𝑨𝑷𝑴𝒂𝒗 + 𝑫𝑷 / 𝑪𝒂𝒗 + 𝑫𝑷𝑾𝒂𝒗 + 𝑫𝑴𝒂𝒗).

 

В случай, че плътността на отпадъците от категориите: Плат / Текстил, Каучук(гума), Стъкло / порцелан и Неидентифицирани надвиши 1 бр/ m², то стойността й трябва да бъде взета предвид при изчисляване на средна плътност на отпадъците

За оценка на натоварването с морски отпадъци след изчисляване на MLDI следва да се използва скалата представена в бланката (Тонева и Симеонова, 2019)

 

Категория на натовареност с морски отпадъци

След извършване на оценката на натоварването с морски отпадъци, установената категория на натовареност (Ненатоварена зона, Ниско натоварена зона, Средно натоварена зона, Силно натоварена зона, Критично натоварена зона) се маркира с Х или ✓.

В случай, че тя е критично натоварена зона („гореща точка“), се определя нейната степен съгласно представената скала.

 

Категория „гореща точка“

 

С Х или ✓съответната степен съгласно скалата: Първа степен, Втора степен, Трета степен, Четвърта степен, Пета степен.

 

Част III. Резултати

В част III се прави анализ на получените резултати и се посочват факторите, на които е възможно да се дължат получените резултати, както и преобладаващата категория отпадъци.

 

Категория на натовареност с морски отпадъци

С Х или ✓ се маркира .установената категория на натовареност (Ненатоварена зона, Ниско натоварена зона, Средно натоварена зона, Силно натоварена зона, Критично натоварена зона.

 

Категория „гореща точка“

С Х или ✓ се маркира .установената категория „гореща точка“: Първа степен, Втора степен, Трета степен, Четвърта степен, Пета степен.

 

Фактори, на които може да се дължат получените резултати

С Х или ✓ се маркират факторите, които може да са оказали влияние върху получените резултати: Разположено в близост населено място; Разположени в близост търговски обекти; Разположено в близост пристанище; Течаща в близост или вливаща се река; Тръби или канализационни изходи; Морски течения. Възможен е повече от един отговор. По преценка на експерта може да се добави друг фактор в полето „Друго“.

 

Преобладаваща категория отпадъци на изследвания плаж / бряг

С Х или ✓ да се маркира преобладаващата категория отпадъци: Изкуствени полимерни материали; Каучук (гума); Плат / Текстил; Хартия/Картон; Обработен дървен материал; Метал; Стъкло и керамика; Неидентифицирани

 

Бележки:

Попълва се допълнителна информация по преценка на експерта.

 

 

II.РАЗРАБОТВАНЕ НА МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

1.ПОДХОДИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА МЕРКИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ

 

Проблемът с морските отпадъци може да бъде решен напълно само чрез интегрирана стратегия за управление на отпадъците, която намалява или премахва продукти на ранен етап, когато те имат потенциал да се превърнат в морски отпадъци.

Основата на тези стратегия вече е заложена в Рамковата директива за отпадъците на ЕС, която определя принципите на йерархията на управление на отпадъците за предотвратяване/намаляване, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване, които, ако се прилагат по-ефективно с течение на времето, ще осигурят основата за кръгова икономика, в която много отпадъци се превръщат в ценен ресурс, оставящ депонирането като опция само за малка част от това, което в момента представлява отпадък.

Въпреки че ще е необходима интегрирана стратегия, за да се реши изцяло с проблема с морските отпадъци, има определен набор от мерки, които могат да бъдат предприети и които се отнасят пряко до решаването му. Изборът на мерките и степента на тяхната относителна важност зависи от определянето на вида на отпадъците, влиянието, което оказват, както и от източниците им. Приоритетите зависят от това дали е необходимо да се действа в посока на видовете и количествата отпадъци или върху значимостта на въздействията на конкретни видове отпадъци върху човешкото здраве или морската екосистема.

Приоритизиране по вид морски отпадъци

При избор на подходящи мерки може да се даде приоритет на онези видове отпадъци, които се срещат най-често или представляват значителна заплаха за хората и околната среда. Проучванията по плажовете предоставят база данни за видовете отпадъци, която позволява да се идентифицират проблемните елементи и да се определят подходящите мерки за справяне с тях.

Резултатите от направените анализи на данните от Националния мониторинг на морските отпадъци и на данните, събрани в рамките на проекта RedMarLitter показват значително доминиране на отпадъци от категорията „Изкуствени полимерни материали“. Това е в съответствие с тенденциите, наблюдавани по целия свят, според които пластмасовите отпадъци по бреговете са над 80% от всички останали (по данни на Европейската комисия). Това е в тясна връзка и с широкото производство и използване на пластмасови предмети във всички сфери на обществения и стопански живот на хората, включително и в България. Пластмасите съставляват между 65 и 90% от бреговите отпадъци, установени при преброяването на отпадъците по българското черноморско крайбрежие. Почти половината от всички морски отпадъци по брега представляват пластмасови продукти за еднократна употреба (финален доклад за изпълнение на договор 93-ОП19-1/5/07.05.2019 г., сключен между община Бургас и ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ за ОП 2).

Въпреки че се препоръчва предприемането на широкообхватни и интегрирани мерки, прилагането на точно таргетирани мерки към конкретни видове отпадъци може да доведе до постигането на значителни резултати в тяхното намаляване.

Приоритизиране по влияние

При избор на мерки на намаляване на отпадъците, би следвало да се даде най-голям приоритет на морски отпадъци, които представляват риск за човешкото здраве. Риболовни мрежи и други съоръжения са пряка заплаха за плувци, водолази и сърфисти. От продуктите за еднократна употреба, тези за личната хигиена и медицинските продукти представляват очевидна заплаха за здравето не само на любителите на водните спортове, но и на всеки, който се разхожда или играе по плажовете. По същия начин, счупено стъкло, скъсани кутии или остри метални предмети крият очевиден риск. Въздействието на микропластмасите върху здравето на хората и околната среда е все още не е достатъчно добре проучено, но разпространението им е значително и потенциално застрашават здравето на хората. Трябва да се отбележи също, че всички пластмаси с времето ще се раздробяват на все по-малки парчета. Токсичните вещества биха могли да се абсорбират от хората директно или чрез консумация на рибни продукти.

Сравнително висок приоритет би следвало да се даде и на морските отпадъци, които имат значително въздействие върху околната среда. Предметите за еднократна употреба като пластмасови капачки за бутилки и найлонови торби крият значителен риск за морската околна среда и дивата природа. Плаващи предмети като пластмасови бутилки и други могат да се пренесат на голямо разстояние от приливите и теченията. По-малки парчета пластмаса или метални предмети могат да бъдат погълнати от морски бозайници и птици, с което да окажат пряко въздействие върху околната среда.

Също така трябва да се даде висок приоритет и на елементи, които представляват преки икономически разходи, например влиянието на плаващи риболовни съоръжения върху корабите или на случайния риболов върху търговски запаси от риба и ракообразни.

По-трудни за оценка и приоритизиране са въздействията по отношение на икономическите загуби, които могат да последват индиректно от влиянието върху екосистемните услуги, в това число морската екологична производителност и морската хранителна верига, включително чрез замърсители, които биха могли да повлияят на човешкото здраве.

Приоритизиране по източник или по пътя на навлизане в морето

Източниците на морски отпадъци са разнообразни. Те могат да бъдат наземни и свързани с дейности в морето (офшорни). Някои от тях са:

 Неправилно управление на депата;

 Недостатъчно филтриране или пречистване на дъждовни и отпадъчни води;  Изхвърлени и изгубени съоръжения от риболовни кораби;

 Изхвърлени или изгубени материали и отпадъци от товарни превози и круизни кораби;

 Крайбрежен туризъм и развлечения и др.

 

Пътищата на навлизане на отпадъците в морето включват вятър, реки, приливи и отливи, дейности по крайбрежието, риболов, морски транспорт, както и умишлено изхвърляне в морето или на сушата.

Идентифицирането на източникът на морски отпадъци и пътят им на навлизане в морето е от ключово значение за определянето на правилния подход и необходимите действия за тяхното отстраняване.

 

 

2. МЕРКИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ

 

Мерките, които могат да бъдат предприети за намаляване на отпадъците, се разделят на условно на две групи:

 

2.1Информационни мерки за повишаване на осведомеността

2.1.1      Провеждане на кампании за повишаване на осведомеността в крайбрежните райони

Повишаването на осведомеността на туристите за морските отпадъци е един от начините за предотвратяване на образуването на отпадъци и на въздействията от тях. Информирането на туристите за негативните последици върху околната среда, причинени от неправилното управление на генерираните от тях отпадъци, може да повлияе положително на промяната на тяхното поведение към по-екологосъобразно. Предоставянето на информация на туристите за съоръженията за отпадъци и правната рамка (когато е приложимо – напр. глоби за отпадъци) може да им повлияе да управляват по-добре своите отпадъци. Тази информация трябва да се предоставя чрез кампании за повишаване на осведомеността по отношение на морските отпадъци.

Кампаниите за повишаване на осведомеността може да се комбинират с конкретни действия, които да ги подкрепят и да доведат до увеличаване на ефектите от тях, като например образователни семинари за деца и тийнейджъри, артистични инициативи за повторна употреба и др.

Тази мярка би могла да се комбинира и с други мерки за управление на отпадъците като:

• подобряване на качеството на съоръженията за изхвърляне на отпадъци в крайбрежните райони и плажове;
• осигуряване на специални пепелници или малки кутии за изхвърляне на отпадъци;
• събития за почистване (включително мониторинг на събраните отпадъци за подобряване на познанията на местно ниво);
• правни инструменти за предотварятване на образуването на отпадъци (прилагане на глоби, забрана на някои продукти като найлонови торбички, прибори за еднократна употреба и др.);

Ефектът от прилагането на мярката би могъл да се засили посредством обособяването на информационен център под формата на излязла от употреба каравана (или друго подходящо) на плажовете, които се посещават от голям брой туристи. Отвън може да бъде изрисуван по атрактивен начин, така че да привлича вниманието на повече хора Провеждането на кампаниите около този информационен център ще имат по-голям ефект върху повишаването на осведомеността.

Комбинацията от мерки, фокусирани върху повишаване на осведомеността с мерки, насочени към предотвратяване, към управление на отпадъците и към почистване, могат да увеличат въздействието на тези мерки посредством информиране на туристите, осигурявайки им възможност да предприемат действия и да променят поведението си едновременно.

Такъв тип кампании могат да бъдат много ефективни за насърчаване на отговорното поведение. Човешкото поведение често е правилно описвано като нещо, което трудно се променя, но това не се отнася за всички случаи. Понякога осъзнаването може да стимулира само малки промени в поведението, които да доведат до значителни резултати.

Насърчаването на по-добро потребителско поведение и програми за рециклиране ще доведе до предотвратяване на генерирането на отпадъци.

 

2.1.2. Повишаване на капацитета на черноморските общини

Черноморските общини имат водеща роля в управлението на отпадъците в крайбрежните зони и в морска среда, респ. и в справянето с проблемите, свързани с тях.

Повишаването на капацитета  им по отношение интегрираното управление на отпадъците , включително подпомагане на общините във въвеждането и подобряването на системите за разделно събиране на отпадъците, както и по отношение на прилагане на механизми за контрол, е от ключово значение за намаляване на отпадъците като цяло, в това число и конкретно на морските отпадъци. Реализирането на тази мярка може да се осъществи посредством организиране на образователни и обучителни курсове, семинари и други форми на обучение. По този начин служителите в Черноморските общини ще могат да се справят по-лесно с проблемите при управлението на отпадъците, както и ще имат възможността да обменят опит с други общини и да заимстват от тях успешно реализирани добри практики.

 

2.1.3. Работа с децата и младите хора

Децата и младите хора са ключова целева група, която да се включи в дейности, целящи да информират обществеността по въпроса с морските отпадъци, не само защото те са следващото поколение, което ще взима решения, но и защото имат способността да информират и да влияят на другите в непосредствената им среда. Образователни структури, както официални, така и неформални, имат много важна роля в обучението на деца и младежи, както и организациите на гражданското общество.

Изследванията показват, че младите хора са наясно с различни екологични проблеми като замърсяване, опасни и неопасни отпадъци (вкл. морски), но срещат трудности при разбирането на причините за екологичните проблеми и решенията им. Доказано е, че децата се притесняват от тези проблеми и се отнасят към тях по екологично отговорен начин. За младите хора е важно да чувстват, че имат силата да осъществят положителни промени в околната среда.

Освен, че децата могат да имат собствено отговорно екологично поведение, те също имат и потенциал да предизвикат промяна чрез въздействие върху връстниците, семейството и по-широката общественост. Изследванията показват, че всъщност децата формират ценностите на родителите си и оказват силно влияние върху връстниците си.

Въпреки че децата нямат пряк контрол върху покупките и изхвърлянето на отпадъците, косвеното им влияние чрез родителите им и други възрастни, може да бъде много ефективно. Освен това, изследванията върху екологичното образование и ученето между поколенията показват, че децата могат да повлияят на познанията за околната среда, нагласите и поведението на възрастните в различни области.

Работата с децата и младите хора е ключова мярка за намаляване на морските отпадъци, макар и резултатите от нея да са видими в по-далечното бъдеще. Прилагането на тази мярка може да се осъществи посредством много начини: напр. въвеждане на учебно-образователни програми в детските заведения и училищата; провеждане на извънкласни дейности в тази насока; организиране на конкурси, викторини, екскурзии, експерименти, практически занятия и всякакви други подобни събития, целящи насочването на вниманието на децата и младите хора към значимостта на проблема с морските отпадъци.

 

2.1.4. Разработване на мобилно приложение

Разработване на мобилно приложение, което да съчетава ангажираността на гражданите и съвременните технологии, за да се подпомогне решаването на проблема с морските отпадъци. Подобно приложение ще предлага инструменти  за събиране и споделяне на сравними данни за морските отпадъци на плажовете. То също така ще предоставя платформа за участниците, регистрирани в нея, където те да споделят своите знания и да развиват подходите за наблюдение на морските отпадъци. С цел по-голяма ефективност на приложението, то може да предоставя възможност за организиране на различни събития, напр. мониторинг на плажове, почистване на плажове и т.н. С оглед постигане на приложимост на резултатите, би било удачно приложението да използва списъка на видовете морски отпадъци спрямо Рамковата директива за морска стратегия, която е приложима за цяла Европа.

 

2.2. Преки мерки

2.2.1. Почистване на плажовете

Редовното почистване на плажа е много ефективно средство за справяне с отпадъците и значително намалява разпространението им, въпреки че е насочено само към отпадъците на плажа, но не и към тези, достигащи до морето от други източници. Освен това, чистите плажовете насърчават по-отговорно поведение, което също допринасяна за намаляването на отпадъците.

Провеждането на събития за събиране на отпадъци по плажовете осигуряват пряко участие на обществеността, както и събиране на полезни данни. В идеалния случай събирането на отпадъците трябва да бъде допълнено от интегриран подход, който има за цел да намали (и премахне) също и отпадъците от риболов, предвид голямото присъствие на такива по плажовете.

Макар че дългосрочните ефекти от почистването на плажовете върху намаляването на отпадъците в морската среда могат да бъдат ограничени, потенциалът им за повишаване на осведомеността е голям и не трябва да бъде подценяван.

Въпреки това, събирането на отпадъци от плажовете все още се отразява директно само върху крайния резултат, без да засяга предишните етапи на процеса.

То със сигурност не може да бъде извършено по цялата брегова ивица и неизбежно част от отпадъците, които ще достигнат до морето, ще останат във водата или ще потънат на дъното.

Освен това, не може да се очаква при почистването на плажовете да се съберат малки или микрочастици или риболовни мрежи, които са заровени в пясъка и дюните. Също така е трудно да се рециклира голяма част от събрания материал поради корозията или разграждането, както и замърсяването на отпадъците, напр. с пясък и други.

 

2.2.2.Поставяне на подходящи съоръжения за събиране на отпадъците по плажната ивица – напр. кошчета и др.

Предоставянето на подходящи кошчета за събиране на отпадъците и допълваща инфраструктура като например табели и обозначения са преки мерки, които представляват средства за директно справяне с проблема с морските отпадъци. Ефектът от тази мярка би могъл да се засили например посредством придаването на по-атрактивен вид на кошчетата за отпадъци, които да привличат вниманието на посетителите на плажа. Пример за подобни кошчета е представен на Фигура 2.

Фигура 2. Кошчета за отпадъци, разположени на плажа

(Източник: https://media.floridarealtors.org/realtors-bobby-and-nikki-freeman-a-can-do-attitude/ )

Изписването на факти, свързани с морските отпадъци върху кошчетата, също би могло да засили ефекта от прилагането на тази мярка. Такива биха могли да бъдат например:

• времето, което е необходимо за разграждането на някои видове морски отпадъци;
• факти за количеството ресурси, които биха могли да бъдат спестени в резултат на разделното събиране на отпадъците и тяхното последващо рециклиране;
• въздействие на отпадъците върху морските организми и др.

 

2.2.3.Създаване на аериращ екран

Мярката се състои в поставянето на аерираща тръба на дъното на устието на река. Чрез изпомпване на въздух в тази тръба, той създава екран от въздушни мехурчета, който изтласква плаващата пластмаса на повърхността. Посредством поставянето на аериращата тръба по диагонал, пластмасата се събира отстрани на водния път, където може лесно да бъде отстранена.

По този начин могат да бъдат премахнати и част от микропластмасите, които обикновено се заустват в реките, след което се озовават в морето, тъй като не могат да бъдат уловени в пречиствателните станции, поради отсъствието на специфични филтри за отстраняване на такива малки пластмасови частици. Принципна схема на подобно съоръжение е представена на

Фигура 3.

Фигура 3. Принципна схема на създаване на аериращ екран

(Източник: https://www.dutchwatersector.com/news/bubble-barrier-catches-micro-plastics-from-effluent-sewage-treatment)

 

2.2.4.Поставяне на съоръжения/мрежи (тип „капани“) в устията на реките и каналите, които да улавят отпадъците преди да попаднат в морето.

Мярката се състои в поставяне на плаващи уловители (колектори) за отпадъци, които работят на принципа на байпасна клапа и използват потока и налягането на водата за улавяне и задържане на отпадъците, носещи се по повърхността.

Мрежите за отпадъци се поставят в обратна посока на водния поток. Пластмасовите отпадъци се носят от течението и вятъра към отвора на „капана“, без да се изисква енергия от човешки труд. След като отпадъците попаднат вътре, не могат да се върнат обратно, дори ако течението промени посоката. По този начин мрежите предоставят възможност за събиране на пластмасовите отпадъци, без да се възпрепятстват пътищата на водните животни.  Те са отворени, така че да създават лесни евакуационни пътища за риби и други животни, птиците също могат да летят през откритите части на съоръжението (Фигура 4).

 

Фигура 4. Съоръжение за улавяне на отпадъците в реките

(Източник: https://www.clearrivers.eu/litter-traps)

 

Друг вариант на такива съоръжения могат да бъдат тръби, които за закрепени, така че да свързват двата бряга на реката и играят ролята на преграда за плаващите на повърхността отпадъци (предимно пластмасови) (Фигура 5). След като бъде събрана, пластмасата може да се сортира и да бъде изпратена за последващо рециклиране.   Фигура 5. Тръба, свързваща двата бряга на река, преграждайки плаващите на повърхността отпадъци (Източник: https://www.thelitterboomproject.com/about)

 

2.2.5      Поставяне на мрежи на изходите на дренажните тръби от градските канализации, които се заустват директно

Целта на тези мрежи е да улавят отпадъците преди заустването и да предотвратяват замърсяването на морето. Канализационните тръби обикновено отвеждат водата от жилищните райони, заедно с отпадъците в нея, които могат сериозно да навредят на околната среда. Особено при обилни дъждове, голяма част от отпадъците се отмиват и попадат в канализационните системи, а на местата, където няма изградени ПСОВ – попадат директно в морето.  Поставянето на подобни мрежи на изходите на тръбите (фигура 6) ще задържа значителна част от тези отпадъци, които след това могат да бъдат сепарирани и предадени за последващо рециклиране.

 

Фигура 6. Поставяне на мрежи на канализационните тръби

(Източник: https://brightside.me/)

 

2.2.6.Поставяне на съоръжения за директно улавяне на отпадъците в морето.

Те могат да бъдат управлявани ръчно или автоматично. Повечето подобни съоръжения имат изпълняват и други функции, заедно със събирането на отпадъците – напр. премахване на натрупаната биомаса по повърхността на водата, събиране на данни за качеството на водата, дълбочината и т.н. Някои от съоръженията събират отпадъците в себе си, а други – в прикрепени към тях мрежи (които могат да са стари рибарски мрежи). Такъв тип съоръжения като цяло са много ефективни и могат да събират голямо количество отпадъци дневно с използването на минимално количество човешка ръка или напълно автоматично.  Принципна схема на подобно съоръжение е представена на Фигура 7.

Фигура 7. Принципна схема на съоръжение за директно улавяне на отпадъците в морето (Източник: https://seabinproject.com/the-seabin-v5/technical-specs/)

 

2.2.7. Използване на специални плавателни съдове за улавяне на отпадъци.

Такъв тип съоръжения са подходящи и за улавяне на пластмасовите отпадъци от големите реки, преди да достигнат до морето. Водният поток се насочва посредством бариера към отвора на плавателния съд. Преминавайки през него, отпадъците от повърхността се прехвърлят върху конвейерна лента и чрез нея се насочват към специални контейнери.

 

2.2.8.Включване на рибарите в събирането на отпадъците от морската повърхност.

Рибарите са част от ключовите заинтересовани страни, които могат да окажат значително влияние върху проблема с морските отпадъци. Това може да стане посредством предоставянето на големи торби, в които рибарите да събират пластмасите, изоставените мрежи и всякакви други отпадъци, които се събират в мрежите им по време на обичайните риболовни дейности. Когато стигнат до пристанището, те ще разтоварват събраните отпадъци на определени пунктове, от където ще се събират през определен период и ще се извозват за последващо рециклиране или депониране. Те могат да правят това доброволно или в замяна на определени стимули.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Бобчев, Н., 2018. Концентрация, сезонни колебания и разновидност на морските отпадъци по Българското Черноморие и тяхното детайлно разглеждане при устието на река Ропотамо https://www.researchgate.net/publication/327667864_Koncentracia_sezonni_kolebania_i_raznovidnost_na_morskite_otpadci_po_Blgarskoto_Cernomorie_i_tahnoto_detajlno_razglezdane_pri_ustieto_na_reka_Ropotamo

Опазване чистотата на морската среда – Ръководство с добри практики за намаляване на твърдите отпадъци в морето и по крайбрежието, Черноморска мрежа на неправителствените организации, 2016, ISBN 978-954-9452-17-4, 79 стр.

Твърдите отпадъци в морската среда – Възможности за оптимизиране на правната рамка, Бургаска асоциация по еко и селски туризъм – БАЕСТ, януари 2015, 4 стр.

Мониторинг на два плажа южно от Варна в рамките на дейностите по проекта МЕЛТЕМИ – Методология и извършване на мониторинга, Черноморска мрежа на НПО, 10 стр. https://meltemi.bsnn.org/docs/BSNN_MELTEMI%20monitoring.pdf

Отчет по обособена позиция номер 1 „Осигуряване на данни за водните течения и свързаните с тях потоци от отпадъци в Черно море (България)“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 2019, 76 стр.

Финален доклад за изпълнение на обособена позиция 2 „Проучване на съвременното състояние на избрана част от Черно море и вида и разпространението на отпадъци в нея (България) и Мониторинг на морските отпадъци в избрана част от крайбрежието на Черно море“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 167 стр.

Финален доклад за изпълнение на обособена позиция 1 „Идентифициране на горещите точки на замърсяването с твърди морски отпадъци в целевата територия“ на обществена поръчка „Избор на изпълнител за идентифициране на горещите точки и моделиране на разпределението на твърди морски отпадъци в целевата зона (Българско Черноморско крайбрежие)“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 70 стр.

Финален доклад за изпълнение на обособена позиция 2 „Модел на водни потоци и разпределение на твърдите отпадъци в целевата територия“ на обществена поръчка „Избор на изпълнител за идентифициране на горещите точки и моделиране на разпределението на твърди морски отпадъци в целевата зона (Българско Черноморско крайбрежие)“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 111 стр.

Янева В., А. Симеонова, Д. Тонева, Ж. Владимирова, Р. Христова, 2016. Проучване на морските отпадъци по бреговата ивица на Нов канал „Варненско езеро – Черно Море, СЕРИЯ “ТЕХНИЧЕСКИ НАУКИ@, ISSN 1310-5833, (3) (PDF),

Awareness campaign on marine litter, Urban Waste, 10 pp.

Eriksen, M., Lebreton, L.C.M., Carson, H.S., Thiel, M., Moore, C.J., Borerro, J.C., Galgani, F., Ryan, P.G., Reisser, J., 2014. Plastic pollution in the World’s oceans: more than 5 trillion plastic pieces weighing over 250,000 tons afloat at sea. PLoS One 9 (12), e111913. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0111913.

Eriksson, C., Burton, H., Fitch, S., Schulz, M., van der Hoff, J., 2013. Daily accumulation rates of marine debris on sub-Antarctic island beaches. Mar. Pollut. Bull. 66, 199–208. Eunomia, 2016. Plastics in the Marine Environment. Eunomia Research & Consulting Ltd, Bristol, United Kingdom Available fr

Haarr, Marthe Larsen; Westerveld, Levi; Fabres, Joan; Iversen, Kriss Rokkan; Busch, Kjersti Eline Tønnessen (2019). A novel GIS-based tool for predicting coastal litter accumulation and optimising coastal cleanup actions. Marine Pollution Bulletin, 139(), 117–126. doi:10.1016/j.marpolbul.2018.12.025

Guidance on Monitoring of Marine Litter in European Seas, European Commission, MSFD Technical Subgroup on Marine Litter, 2013, 128 pp

Kataoka, Tomoya; Hinata, Hirofumi (2015). Evaluation of beach cleanup effects using linear system analysis. Marine Pollution Bulletin, 91(1), 73–81. doi:10.1016/j.marpolbul.2014.12.026

Marine Debris Monitoring and Assessment: Recommendations for Monitoring Debris Trends in the Marine Environment NOAA Marine Debris Program National Oceanic and Atmosphereic Administration U.S. Department of Commerece Technical Memorandum NOS-OR&R-46 November 2013

Marine Litter Technical Recommendations for the Implementation of MSFD Requirements EUR 25009 EN – 2011 MSFD GES Technical Subgroup on Marine Litte

Moy, K., Neilson, B., Chung, A., Meadows, A., Castrence, M., Ambagis, S., Davidson, K., 2017. Mapping coastal marine debris using aerial imagery and spatial analysis. Mar. Pollut. Bull. https://doi.org/10.1016/j.marpolbul.2017.11.045. Ocean Conservancy, 2016. 30th anniversary international coastal cleanup. Report available from: https://oceanconservancy.org/wp-content/uploads/2017/04/2016- data-release-1.pdf

OSPAR, Action 43 Study to identify and assess relevant instruments and incentives to reduce the use of single-use and other items, which impact the marine environment as marine litter,  Economics for the Environmental Consultancy, 95 pp.

Toneva D., T. Stankova, D. Dimova, D. Ralcheva, RESEARCH ON MARINE BEACH LITTER AT BURGAS BAY REGION DURING AUTUMN 2019 Д. Тонева, Станкова Т., Димова Д., Ралева Д., Проучване на морските отпадъци, отложени по брега в района на Бургаски залив през есента на 2019, Устойчиво развитие, 3/2019, 18-22

Vegter, A.C., Barletta, M., Beck, C., Borrero, J., Burton, H., Campbell, M.L., Costa, M.F., Eriksen, M., Eriksson, C., Estrades, A., et al., 2014. Global research priorities to mitigate plastic pollution impacts on marine wildlife. Endanger. Species Res. 25, 225–247. Zampoukas, N., Piha, H., Bigagli, E., Hoepffner, N., Hanke, G., Cardoso, A.C., 2012. Monitoring for Marine Strategy Framework Directive: requirements and options. In: JRC Scientific and Technical Reports No. 070307/2010/579669/AA/D2,

Utkina, K., Kresin, V., Brook, V., Iakovleva, N., Komorin, V., Velikova, V. And G. Avaz. 2015, Hot Spots Methodology: Guiding harmonization in identification and prioritization of Hot Spots in the Black Sea Region. HBS Project (http://bs-hotspots.eu/) publications. 45 pp.

UNEP/IOC Guidelines on Survey and Monitoring of Marine Litter, Regional Seas Reports and Studies No. 186 IOC Technical Series No. 83, 131 pp

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

Приложение №	Име
Приложение 1.	Анализ на данните, предоставени от Община Бургас, за срещаемостта на основните категории твърди отпадъци по плажовете
Приложение 2.	Полева Бланка за попълване и идентифициране на „горещи точки“
Приложение 3.	Фото ръководство за визуално определяне и класификация на категориите / подкатегориите морски отпадъци

 

 

 

Насоки за устойчиво управление на морските отпадъци

 

Вижте разработката в PDF формат: Насоки за устойчиво управление на морските отпадъци

 

Име на поръчката:	„Изпълнение на услуги по проект RedMarLitter по две обособени позиции“
Обособена позиция:	ОП 2: Насоки за устойчиво управление на морските отпадъци
Възложител:	Община Бургас
Договор №:	93-ОП20-10(3)
Дата на подписване на договора:	01.10.2020
Краен срок за изпълнение	30.11.2020
Изпълнител:	П-Юнайтед ЕООД
Доклад:	Насоки за устойчиво управление на морските отпадъци
Дата на представяне на доклада:	27.11.2020
Управител:	Доц. д-р Петър Петров
Подпис:

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. ВЪВЕДЕНИЕ.. 5
2. МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ – ГЛОБАЛЕН ПОГЛЕД НА ПРОБЛЕМА И ВЪЗДЕЙСТВИЕ.. 7

2.1      Същност и категории морски отпадъци. 7

2.2      Източници на замърсяване с морски отпадъци. 8

2.2.1       Наземни източници. 9

2.2.2       Офшорни източници. 9

2.3      Замърсяване на морската среда и крайбрежието. 10

2.4      Въздействие на морските отпадъци върху околната среда. 11

2.4.1       Въздействие върху екосистемите. 11

2.4.2       Социални въздействия. 11

2.4.3       Икономически въздействия. 12

2.4.4       Обществена безопасност. 12

3. АНАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ, НАРЪЧНИК ЗА ТОВА КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗВА СЪЗДАДЕНАТА ОБЩА БАЗА ДАННИ. 13

3.1      Анализ на информацията от проведените проучвания. 13

3.2      База данни – RedMarLitter. 13

3.2.1       Работа с раздел „Водни течения“ и „Морски отпадъци“. 14

3.2.2       Работа с картата на страницата База данни. 16

4. KРАТКА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЪЗМОЖНИТЕ МЕТОДИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ ОТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И КРАТКИ НАСОКИ ЗА ТОВА КАК ШИРОКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ МОЖЕ ДА ДОПРИНЕСЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА МОРЕТО.. 21

4.1      Преки действия на широката общественост, които могат да доведат до намаляване на отпадъците попадащи в морската среда. 22

4.1.1       Регламентирано изхвърляне на отпадъците на плажа. 22

4.1.2       Участие в кампании за почистването на плажовете или реките. 22

4.1.3       Докладване на точки, замърсени с морски отпадъци. 23

4.1.4       Подкрепа на организации, чиято дейност е свързана с намаляването на отпадъците в морето. 23

4.2      Косвени действия на широката общественост за намаляване на отпадъците попадащи в морската среда. 23

4.2.1       Намаляване на генерираните отпадъци. 23

4.2.2       Намаляване на използването на продукти за еднократна употреба  23

4.2.3       Рециклиране на отпадъците. 24

4.2.4       Избягване на употребата на продукти, съдържащи микропластмаси. 24

4.2.5       Разпространяване на информация за проблема със замърсяването на морето. 25

4.2.6       Употреба на биоразградими продукти. 25

4.2.7       Купуване на дрехи, направени от естествени влакна. 25

5. НАСОКИ ЗА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ.. 26

5.1      Провеждане на мониторинг на крайбрежните райони. 26

5.1.1       Дефиниране на категорията брегова ивица. 27

5.1.2       Организиране на периодичен (сезонен) мониторинг, който да обхваща възможно най-голяма крайбрежна зона. 28

5.1.3       Съобразяване на периодите за почистване на плажовете с гнездовите периоди на дъждосвирцоподобните  (видове, гнездящи по плажната ивица). 29

5.1.4       Отделяне и класифициране на отпадъците – по вид (пластмаси, метали, стъкло, строителни материали и др.), по размер, по общо тегло, по цвят и други. 30

5.1.5       Съхранение на данните в табличен вид, за улесняване на по-нататъшното им обработване. 32

5.1.6       Оценка на текущото екологично състояние на изследваните райони. В най-добрите случаи се прави сравнение с ретроспективни данни, фонови данни и данни от мониторинг на други страни при сходни условия. 33

5.1.7       Изготвяне на прогноза за екологичното състояние на изследвания район. 34

5.2      Предприемане на мерки за управление на отпадъците: 35

5.2.1       Повишаване на екологичния капацитет на потребителите на екосистемни услуги по черноморското крайбрежие чрез организиране на информативни мероприятия относно негативните последствия и въздействие на твърдите отпадъци в морето. 35

5.2.2       Надграждане на научно-изследователския опит в областта на минимизиране и оползотворяване на морските отпадъци. 36

5.2.3       Въвеждане на учебно-образователни програми в детски заведения и училища. 36

5.2.4       Създаване на механизми за обмен на детайлна информация между черноморските държави по отношение на замърсяването на Черно море с твърди отпадъци. 37

5.2.5       Интегрирано управление на крайбрежната зона в черноморския басейн. 38

5.2.6       Контрол върху дивото плажуване и къмпингуване. 38

5.2.7       Разработване на системи за идентификация на незаконни източници на замърсяване от плавателни съдове и наземни съоръжения. 39

5.2.8       Оценяване на транспортирането на опасни отпадъци. 39

5.2.9       Осигуряване на средства за разделно събиране на отпадъци в крайбрежните зони, особено на районите без концесионер. 40

5.2.10     Подобряване и контрол на канализационната инфраструктура. 40

5.2.11     Организирано събиране и сметоизвозване на отпадъци от пристанищата и лодкостоянките и последващото им депониране. 41

5.2.12     Създаване на регистър на рибарските мрежи. 41

5.2.13     Рестриктивни финансови инструменти за минимизиране на отпадъците. 42

5.2.14     Ефективно прилагане на съществуващите и създаване на нови законови мерки за управление от страна на държавата и местните власти. 42

5.2.15     Разработване и прилагане на стимули за правилно съхранение и премахване на отпадъците. 42

5.2.16     Разработване на чисти технологии, водещи до минимизиране на отпадните материали. 43

6. СИНХРОНИЗИРАНЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН НА ЕВРОПЕЙСКО, НАЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛНО НИВО.. 44
7. ЗАКЛЮЧЕНИЯ.. 47
8. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 49

 

 

 

1.ВЪВЕДЕНИЕ

Моретата и океаните са от ключово значение за хората – те са търговски пътища, регулатор на климата, източници на храна, енергия и ресурси и предпочитано място за престой и отдих от туристи. Връзките с морето сега са по-интензивни, по-разнообразни и създават по-голяма икономическа стойност от когато и да било. От една страна, съвременните технологии и ноу-хау позволяват извличането на по-голяма стойност от морето, като потокът от хора към бреговете непрекъснато се увеличава. От друга страна, общият ефект от тези дейности води до конфликти при използването на ресурсите и до влошаване на морската околна среда, от която зависи благосъстоянието на хората.

Основните причини за бързото разрастване и задълбочаването на проблемите с твърдите отпадъци в морската среда и по крайбрежието произтичат най-вече от безпрецедентния антропогенен натиск върху крайбрежната зона и морската среда. Проблемът с отпадъците в морската среда и по крайбрежието е част от по-широкия проблем за управлението на твърдите отпадъци. Тези въпроси са тясно свързани и с други аспекти на опазването на околната среда, като опазването на водите, на почвите, опазването на човешкото здраве, както и в цялост с прилагането на принципите на устойчивото развитие.

Нарастващата уязвимост на крайбрежните зони, все по-претоварени крайбрежни води, ключовата роля на океаните в климатичната система и продължителното влошаване на морската среда изискват да се обърне по-сериозно внимание на управлението на морските отпадъци.

Настоящият документ „Насоки за устойчиво управление на морските отпадъци“ е разработен в рамките на договор 93-ОП20-10(3)/01.10.2020 г., сключен между Община Бургас и „П-Юнайтед“ ЕООД за Обособена позиция 2 „Насоки за устойчиво управление на морските отпадъци“. В документа са разгледани стъпките, които да бъдат следвани при определянето, оценката и категоризацията на горещите точки по черноморското крайбрежие, оказващи влияние върху неговото състояние. По своята същност Насоките са приложими и за всяко едно друго море.

 

Настоящият документ „Насоки за устойчиво управление на отпадъците“ е разработен от екип експерти на П-Юнайтед ЕООД, както следва:

 

	Експерт	Позиция
1	Доц. д-р Петър Петров	Ръководител екип
2	Проф. д-р Иван Домбалов	Ключов експерт 1 – Отпадъци
3	Гл. ас. д-р Ралица Кузманова	Ключов експерт 2 – Биоразнобразие
4	д-р Николай Коджабашев	Неключов Експерт – Фауна
5	Маг. ек. Елена Георгиева	Неключов Експерт – Биологично разнообразие – птици
6	Маг. Людмила Бояджиева	Неключов Експерт – ГИС и бази данни
7	Маг. ек. Станимира Иванова	Неключов Експерт – Битови отпадъци
8	Маг. ек. инж. Ива Стаменова – Йорданова	Неключов Експерт – Биоразнообразие
9	Маг. ек. Ива Фикова	Неключов Експерт – Фауна
10	Мак ек. Габриела Нейкова	Неключов Експерт – Биоразнообразие- Флора и растителност
11	Инж. Венета Стефанова	Неключов Експерт – Координатор

 

2.МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ – ГЛОБАЛЕН ПОГЛЕД НА ПРОБЛЕМА И ВЪЗДЕЙСТВИЕ

2.1Същност и категории морски отпадъци

За целите на разработения в обхвата на настоящата Обособена позиция документ, определението на термина „морски отпадъци“ включва всички генерирани от човека  твърди отпадъци, попадащи в морската среда, независимо от източника им (Coe and Rogers 1997). Това са най-често предмети и материали, които са направени или използвани от човека и преднамерено или не са изхвърлени в морето, в реките или по плажовете, донесени от бури или от вятъра. Може да са също така случайно загубени, например в резултат на лоши метеорологични условия.

Морските отпадъци могат да бъдат категоризирани в няколко различни типове материали (Ribic et al. 1992, ANZECC 1996a, Kiessling 2003, Otley and Ingham 2003, Edyvane et al. 2004), включително:

• изкуствени полимерни материали (пластмаси) – мрежи, въжета, шамандури и друго рибарско оборудване; предмети, свързани с тютюнопушенето, като фасове или запалки и други;
• метал – кенчета от напитки, капачки за бутилки и др.;
• стъкло – бутилки, буркани, електрически крушки и др.;
• обработен дървен материал (включително ПДЧ) – пелети, касети и др.;
• хартия / картон – хартиени торби, кутии, опаковки и др.;
• каучук / гума – балони, гуми, джанти и др.;
• плат / текстил – дрехи, обувки, корабни платна и др.;
• неидентифицирани – восък и др.

При разработването на настоящия документ органичните отпадъци с естествен произход (напр. хранителни отпадъци, водорасли и друга морска растителност, умрели морски животни и други) не се причисляват към морските отпадъци

През последните години се натрупват наблюдения и научни изследвания за отпадъците в морската среда. Въпреки това все още няма уеднаквени единни класификации, които да подпомогнат сравняването на резултатите. Оформящият се консенсус предлага първи стъпки към хармонизация на използваните критерии за класификация на морските отпадъци според размерите им:

– Макрочастици: над 25 mm;

– Мезочастици: 5 – 25 mm;

– Микрочастици: до 5 mm;

• големи: 1 – 5 mm;
• малки: под 1 mm;

– Наноматериали: агрегат от частици с размер 1 – 100 nm.

Разделянето на отпадъците в различни групи според размера им е необходимо както за количествена оценка на постъпващите в морската среда отпадъци, така и за проследяване на въздействието им върху организмите.

Докато макрочастиците представляват риск за здравето и живота на различни видове при заплитане или поглъщане, то микрочастиците и наноматериалите попадат в хранителната верига. Това поставя въпроси за възможно биологично акумулиране на устойчиви органични замърсители в морските организми. Последиците от натрупване на

токсични материали ще се отразят отрицателно на популациите на засегнатите видове, но представляват и потенциален риск за хората при консумацията на морски продукти.

 

2.2.Източници на замърсяване с морски отпадъци

Преобладаващите източници на морски отпадъци са наземно разположени източници, като делът на отпадъците генерирани от тях достига до 80% от общото количество генерирани и постъпили в морската среда твърди отпадъци. Твърдите отпадъци, генерирани от дейности в морето т.нар. офшорни източници, като морски транспорт, риболов, офшорни инсталации образуват около 20% от общия обем на отпадъците. По отношение на тези морски източници, особено внимание трябва да се отдели на излезлите от употреба изгубени или изоставени рибарски принадлежности и в частност рибарски мрежи, които се явяват съществен рисков фактор по отношение опазването на морските бозайници. По въпроса за състава на твърдите отпадъци в морската среда и по крайбрежието, данните са, че над 80% е делът на отпадъците, съставени или съдържащи пластмаси или други полимерни устойчиви материали.

 

2.2.1.Наземни източници

Към наземните източници се отнасят неподходящо разположени или незаконни сметища, непокрити контейнери за отпадъци, сметоизвозващи машини, недобре управлявани отпадъци от производствени процеси, преработка и/или транспортиране на стоки и др. Инсталации за пречистване на отпадъчни води, както и дъждовната канализация също могат да се окажат източници на отпадъци в морето, ако не са в състояние да задържат твърдите отпадъци. Дейности, разположени по бреговата линия, както и посетители на плажовете, също често допринасят за натоварване на крайбрежието и морето с отпадъци от различен характер. Този тип отпадъци са предимно за еднократна употреба, а именно бутилки от напитки, капачки за бутилки, опаковки от храни, пластмасови чаши, бъркалки и др. Вятърът е друг фактор, който допринася тези предмети да се превърнат в отпадък, но много от тях умишлено или небрежно биват оставяни на плажа. Материали, използвани в бита, като потребителски козметични продукти, както и полиестерни и акрилни влакна, при изпиране на дрехите попадат в канализацията, а от там – в морето.

 

2.2.2.Офшорни източници

Източници на морски отпадъци са различни дейности, които хората извършват в морето. Много предмети и материали попадат директно в морската среда от търговски, военни и научноизследователски съдове, от пътнически кораби и яхти за развлечение, от офшорни платформи и свързаните с техните доставки съдове. Част от отпадъците попадат във водата при случайна загуба, други – в резултат на пропуски в системите за управление на отпадъците или на незаконното им изхвърляне. Риболовът – професионален и любителски – е източник на мрежи, въжета, буйове и поплавъци, както и други принадлежности. Те могат да бъдат преднамерено изхвърлени, изоставени или загубени по време на буря. Ръстът в отглеждането на риби, мекотели, разкоообразни и други водни организми като аквакултури също допринася за увеличаването на подобни материали в морската среда.

 

2.3. Замърсяване на морската среда и крайбрежието

Замърсяването на крайбрежието е видимата и за обществото част от потока твърди отпадъци, които достигат до морето. Данните от многобройни наблюдения на европейските плажове сочат, че от 75 до 84% от всички твърди отпадъци по брега са пластмаси. Около 5% от отпадъците са от стъкло, 3% – метални и по 1% – от хартия и картон или текстил. Това потвърждава оценките за преобладаващия дял на пластмасите в морските отпадъци.

Мониторингът на плажовете в Европа сочи, че 16% от всички отпадъци са фасове. Наблюденията на българското крайбрежие също отчитат средно от 9 от 18% дял на цигарените филтри в общия брой отпадъци. За силно натоварени плажове през летния сезон този процент достига и 50 на сто. Следващи по значение са различни пластмасови или полистиренови парчета с размери 2,5 – 50 cm. След тях се нареждат пластмасови капачки, бутилки, опаковки от чипс, солети или сладки.

Данни за степента на замърсеност на плажовете могат да се събират при кампании за почистване или систематично чрез редовен мониторинг и електронно подаване на информацията към общи бази от данни. В Европа се използва приложението Marine Litter Watch на Европейската агенция по околна среда. Аналогични методи се прилагат в Северна Америка и в други части на света.

Замърсяването на водната повърхност с плаващи полимерни материали варира в границите от 2 – 3 до 66 бр./m² в Черно и Средиземно море. На дъното на морето се акумулират основната част от отпадъците, попаднали в морската среда. Смята се, че около 70% от всички отпадъци в морето се намират на дъното. Събирането на едно място на по-голямо количество отпадъци се влияе от формата на дъното и морските течения и варира от няколко броя до няколко тона отпадъци на квадратен километър. По-голяма концентрация на отпадъци се

наблюдава в заливи и при котвени стоянки, както и в подводни канали, падини, около скали и потънали съдове. По-висока е гъстотата на изкуствените полимерни материали и в зоните, в които по естествен път се събират утайки от реките и циркулацията на морските води.

 

2.4  Въздействие на морските отпадъци върху околната среда

Обхватът и мащабът на въздействията от морските отпадъци са разнообразни ( Dixon and Dixon 1981, Laist 1987, Jones 1995, GESAMP 2001, Moore et al. 2001, Barnes 2002, Derraik 2002, Kiessling 2003, Otley и Ingham 2003, UNEP 2005, NRC 2008) и се разделят на следните групи: въздействия върху екосистемите, социални въздействия, икономически въздействия и обществена безопасност.

 

2.4.1.Въздействие върху екосистемите

1. заплитане на риби и т.нар. призрачен риболов;
2. поглъщане от животинските организми (предизвиква запушване на червата, недохранване, отравяне и други);
3. блокиране на механизмите за хранене чрез филтрация от микропластмаси;
4. физически щети и задушаване на рифове, водорасли и т.н;
5. потенциално пренасяне на морски вредители, включително инвазивни видове.

 

2.4.2.Социални въздействия

1. нарушаване на естетическия вид на плажовете;
2. загуба на местни богатства;
3. непоносимост към наличието на отпадъци;
4. потенциални или действителни рискове за здравето и безопасността.

 

2.4.3.Икономически въздействия

1. загуби за туристическия сектор (в резултат от нарушаване на естетическия вид на плажовете или създаване на пречки за пълноценното им използване);
2. загуби за корабния сектор (в резултат на престой или щети поради заплитания);
3. загуби за риболовния и аквакултурния сектор (поради повреди или заплитания);
4. допълнителни разходи за почистване, за операции по спасяване на животни, за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците и др.

 

2.4.4.Обществена безопасност

1. навигационни опасности;
2. опасности за плувци и водолази (заплитания);
3. злополуки, причинени от отпадъци (порязвания, убождания и др.);
4. риск от експлозии (напр. от газови бутилки и др).

Натрупването на отпадъци в моретата и по плажовете зависи както от скоростта, с която се генерират отпадъците, така и от скоростта, с която те се разлагат. Общоприето е, че както настоящите количества, така и темповете на генериране на отпадъци се увеличават (Ryan and Maloney 1993, Barnes 2002, Derraik 2002) въпреки мерките, насочени към овладяване на проблема (Williams et al. 2005, National Academy of Sciences 2008). Постоянно нарастващото генериране на отпадъци (предимно пластмасови), които се разграждат много бавно (Laist 1987) означава, че те ще останат в екосистемите за продължителни периоди. През това време те могат да се пренесат на големи разстояния (Derraik 2002) и да окажат значителни въздействия върху околната среда.

 

 

3.АНАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ, НАРЪЧНИК ЗА ТОВА КАК ДА СЕ ИЗПОЛЗВА СЪЗДАДЕНАТА ОБЩА БАЗА ДАННИ.

3.1.Анализ на информацията от проведените проучвания

В рамките на проект RedMarLitter на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ е възложено изпълнението на обществена поръчка за „Избор на изпълнител за осигуряване на данни за състоянието на черно море“ (ОП 1 „Осигуряване на данни за водните течения и свързаните с тях потоци от отпадъци в Черно море (България)“). В изпълнение на поръчката експертите от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ са направили анализ на резултатите от проведен мониторинг на отпадъците, плаващи по морската повърхност съгласно РДМС 2008/56/ЕО.

В резултат от анализа са направени следните изводи:

• В общия брой отпадъци по морската повърхност доминират предметите от категория „изкуствени полимерни материали” като процентният им дял е съответно 95% през 2016 г., 87% през 2017 до 91% през 2018 г.;
• В размерния състав на отпадъците доминират малоразмерните фракции от категория „А“ (2,5 cm – 5 cm) и категория „B“ (5 cm – 10 cm);
• Максималните концентрации на отпадъците по морската повърхност през 2016 г. са регистрирани в района на р. Камчия (8441 бр/km2) за крайбрежието и в шелфовата зона пред гр. Созопол (4857бр/km2) и н. Калиакра (3115 бр/km2), характеризиращи се с наличие на интензивен корабен трафик;
• Като точки на концентрация на отпадъците в повърхностните води през 2018 г. се очертават шелфовите райони на Калиакра-Дуранкулак и Бургас, и крайбрежните райони на Галата, Камчия и Созопол-Алепу.

 

3.2.База данни – RedMarLitter

Данните от проведените проучвания са качени в База данни, създадена в рамките на проект „Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ (BSB552 RedMarLitter), който се реализира с цел да се подобри екологичното състояние на Черно море като се намали количеството отпадъци в него и по крайбрежието.

3.2.1.Работа с раздел „Водни течения“ и „Морски отпадъци“

Базата данни съдържа 2 основни модула с информация за страните по проекта (България, Румъния и Грузия): водни течения и морски отпадъци. Изглед от страницата е представена на фигура 7.

 

Фигура 7. Изглед от страницата „База данни“ RedMarLitter

 

• Водни течения

В раздел „Водни течения“ е представена информация за водните течения в Черно море. Всеки запис дава информация за ID на записа, наименование на течението, датата на извършване на записа и координатите на течението. Изглед от раздел „ Водни течения“ е представена на Фигура 8.

 

Фигура 8. Изглед от раздел „Водни течения“

 

При клик върху маркера в колона „Действия“, течението се визуализира на картата – със синя точка и се отваря прозорец, в които е представена следната информация за течението (фигура 9):

	·              Координати; ·              Дълбочина; ·              Скорост на течението; ·              Посока на течението; ·              Състояние на водата; ·              Посока на вълните; ·              Скорост на вятъра; ·              Посока на вятъра.
Фигура 9. Информация за водните течения

 

 

• Морски отпадъци

В раздел „Морски отпадъци“ е представена информация за морските отпадъци в Черно море. Всеки запис дава информация за ID на записа, наименованието на отпадъците, датата на извършване на записа, местността / бреговата характеристика, код на потока. Изглед от раздел „Морски отпадъци“ е представена на Фигура 10.

 

Фигура 10. Изглед от раздел „Морски отпадъци“

 

При клик върху маркера в колона „Действия“, морските отпадъци се визуализира на картата – с червена точка и се отваря прозорец, в които е представена следната информация за течението (фигура 11):

 

 

·             Местност/брегова характеристика; ·             Код на потока; ·             Вид по форма; ·             Ширина; ·             Траектория; ·             Скорост на вятъра; ·             Посока на вятъра; ·             Вид на пренесения отпадък, разпределение %; ·             Размер на пренесения отпадък, разпределение %; ·             Концентрация по видове отпадъци; ·             Концентрация по размери на отпадъците; ·             Вид периодичност; ·             Характер на периодичността; ·             Допълнителен комплексен фактор на периодичността; ·             Дата.

Фигура 12. Информация за морските отпадъци

 

3.2.2. Работа с картата на страницата База данни

Същата информация, която може да бъде визуализирана, чрез раздел „Водни течения“ и „Морски отпадъци“ може директно да се визуализира и при директен клик върху избрана синя (водно течение) или червена (морски отпадъци) точка върху картата (фигура 13).

 

Фигура 13. Изглед от картата с Водните течения и Морски отпадъци в Черно море

 

Земното кълбо, разположено в долния десен ъгъл на картата, позволява промяна на нейната подложка (Фигура 14).

 

Фигура 14. Промяна на подложката на картата

 

Базата данни предоставя възможност и за селектиране на определена секция от точки посредством бутоните, разположени в горния ляв ъгъл (фигура 15):

• Свободно ограждане – 1;
• Ограждане на квадрат – 2.

На фигура 15 е показано използването на функцията „ограждане на квадрат“.

 

Фигура 15. Използване на функцията „ограждане на квадрат“

 

Направената селекция на секция от точки (независимо дали посредством опцията за свободно ограждане или ограждане на квадрат) може да бъде редактирана или изтрита с помощта на бутоните „Редактиране“ и „Изтриване“  представени на фигура 16.
Фигура 16. Редактиране / изтриване на селекция

 

Базата данни предоставя възможност и за филтриране на резултатите. Резултатите за теченията могат да бъдат филтрирани по следните показатели:

• Дълбочина;
• Скорост на течението;
• Посока на течението;
• Състояние на водата;
• Посока на вълните;
• Скорост на вятъра.

 

Резултатите за морските отпадъци могат да бъдат филтрирани по следните показатели:

• Вид по форма;
• Ширина;
• Траектория;
• Скорост на вятъра;
• Посока на вятъра;
• Вид на пренасяния отпадък – %;
• Размер на пренасяния отпадък – %;
• Концентрация по видове отпадъци;
• Концентрация по размери на отпадъците;
• Вид периодичност;
• Характер на периодичността;
• Допълнителен комплексен фактор на периодичността.

 

Резултатите и за двата модула (течения и отпадъци) могат да бъдат филтрирани и в зависимост от следните видове източници:

• Всички източници;
• Собствени източници;
• Чужди източници.

 

Базата данни дава възможност и за избор на времеви прозорец, за който да се визуализират данните (фигура 17).

Фигура 17. Използване на опция „Филтри“

 

 

След като е избран конкретният времеви прозорец, е възможно сваляне на данните (Фигура 18).

Фигура 18. Използване на опция „Сваляне на данни“

Свалените данни се визуализират в Ексел (фигура 19 и фигура 20), като таблицата съдържа колони, съответстващи на посочените по-горе показатели за всеки от модулите (водни течения и морски отпадъци).

Фигура 12. Данни свалени от модул „Водни течения“

 

Фигура 13. Данни свалени от модул „Морски течения“

 

4.KРАТКА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЪЗМОЖНИТЕ МЕТОДИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ ОТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И КРАТКИ НАСОКИ ЗА ТОВА КАК ШИРОКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ МОЖЕ ДА ДОПРИНЕСЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА МОРЕТО

Получаването на достатъчно и информация и данни за морските отпадъци е от съществено значение за справяне с тях, тъй като законодателството само по себе си не може да реши този проблем. Всички хора допринасят за натрупването на морските отпадъци и са засегнати от тях по един или друг начин. От решаващо значение е да се работи с посока на ангажирането на гражданите, което да доведе до по-доброто разбиране на проблема с морските отпадъци, а от там и да допринесе за тяхното предотвратяване и намаляване. По тази причина в последните години се работи много интензивно в осигуряването на методи за наблюдение от граждани и потребители, които пряко или косвено са засегнати от проблема с морските отпадъци. Активното участие на обществеността в дейности по събиране на данни може значително да помогне за повишаване на осведомеността сред гражданите и общностите за проблемите на околната среда, преобладаващи в техния район. Именно с цел попълване на пропуските в данните и повишаване на ангажираността на гражданите с екологичните проблеми – в случая морските отпадъци, Европейската агенция за околна среда е разработила мобилно приложение MarineLitterWatch (MLW). Това приложение съчетава ангажираността на потребителите със съвременни технологии, за да помогне за справяне с проблема с морските отпадъци. MLW има за цел да събира данни за морски отпадъци по плажовете, които са от значение за Рамковата директива за морска стратегия (РДМС), за да допълни данните от официалния мониторинг, с помощта на заинтересовани граждани и общности. Също така позволява събирането на данни от неофициални инициативи като почистване.

Създадената в рамките на проект „Иновационни техники и методи за намаляване на морските отпадъци в крайбрежните райони на Черно море“ (BSB552 RedMarLitter) база данни  (представена по-горе) също може да се разглежда като метод, който предоставя възможност за наблюдение на потребителите върху развитието на проблема с морските отпадъци. В нея може да бъде намерена информация за вида и концентрацията на отпадъците в определени точки.

Ролята на широката общественост за намаляване на замърсяването на морската среда е съществена, особено след като на потребителите е предоставен достъп до актуална информация. С действията си – преки и косвени –  хората могат значително да допринесат за намаляване на количествата отпадъци попадащи в морската среда.

4.1.Преки действия на широката общественост, които могат да доведат до намаляване на отпадъците попадащи в морската среда.

4.1.1.Регламентирано изхвърляне на отпадъците на плажа

Изхвърлянето на отпадъците на регламентираните за целта места на плажа и крайбрежната зона би довело до намаляване на количествата отпадъци, които потенциално биха попаднали в морската среда. По възможност да се използват контейнери за отпадъци с капак или друг механизъм за задържане на отпадъците, така че да се избегне отпадъците да бъдат издухани от вятъра или разнесени от птиците. Отпадъците генерирани в морето по време на плаване не трябва да се изхвърлят през борда, а да се събират в подходящи съдове и изнасяни на брега. В случаите, когато отпадъците биват изхвърлени, изоставени или забравени на плажа и крайбрежната зона е много вероятно да попаднат във водата.

 

4.1.2.Участие в кампании за почистването на плажовете или реките

Значение за намаляване на замърсяването на крайбрежната ивица и съответно морската среда е участието на всеки гражданин, като доброволец, в кампании за събиране на отпадъци и почистване на бреговата ивица, особено по време на туристическия сезон. Също така всеки човек, без значение от възрастта може да допринесе до намаляване на замърсяването като самостоятелно, със семейство и приятели събира, както собствените си, така и намерени разпилени чужди отпадъци от плажа или реките като по този начин се предотвратява тяхното постъпване в морската среда.

 

4.1.3.Докладване на точки, замърсени с морски отпадъци

Докладването на местните власти за открити точки/участъци с натрупвания на отпадъци по плажовете/бреговете е ефективен начин за намаляване на замърсяването. За целта гражданите следва да предоставят данни за местоположението на замърсената територия на властите. Подходящ начин на представяне на информация за забелязано замърсяване е да се използват мобилни приложения като MarineLitterWatch.

 

4.1.4.Подкрепа на организации, чиято дейност е свързана с намаляването на отпадъците в морето

По-голямата част от организациите, чиято дейност е свързана с намаляване на отпадъците в морето, се издържат чрез дарения, а понякога дори и малките дарения имат голямо значение за тях. Друг начин за подкрепа е посредством участие като доброволец в кампании, организирани от тях, участие в кампании за популяризиране на тяхната дейност, споделяне  в социалните мрежи на тяхната дейност и събитията, които организират, така че да достигнат до по-голям кръг от хора и т.н.

 

4.2 .Косвени действия на широката общественост за намаляване на отпадъците попадащи в морската среда.

4.2.1.Намаляване на генерираните отпадъци

Тъй като част от отпадъците, генерирани на сушата неизбежно попадат в морето – посредством реките или канализацията, то намаляването на общото количество генерирани отпадъци в домакинствата съответно ще доведе до намаляване на тези, достигнали до морската среда. По този начин намаляването на генерираните отпадъци ще се отрази благоприятно както на морските, така и на сухоземните екосистеми.

 

4.2.2.Намаляване на използването на продукти за еднократна употреба

Продуктите за еднократна употреба в повечето случаи са направени предимно от пластмаса, която съставлява значителна част от морските отпадъци. Такива са например найлонови торбички, бутилки от вода, сламки, чаши, прибори и всякакви други пластмасови предмети, които се използват веднъж и след това се изхвърлят. Посредством закупуване и носене със себе си на алтернативи на тези продукти, които са предназначени за многократна употреба или отказването им в заведения и магазини, всеки може да допринесе в една или друга степен за намаляване на замърсяването на морската среда. Продуктите за еднократна употреба представляват значителна заплаха за морската екосистема, тъй като средното време за пълното разграждане на една пластмасова бутилка е около 450 години, а освен това, морските животни често погрешно приемат плаващите пластмаси за храна и ги поглъщат, което в голяма част от случаите причинява смъртта им или достигането им до човешкия организъм по хранителната верига.

 

4.2.3.Рециклиране на отпадъците

Последващото рециклиране на всички отпадъци, които подлежат на такова, е от изключително значение за намаляване на количеството отпадъци, съответно и на тези, попадащи в морето. От значение е също и купуването предимно на продукти, подлежащи на рециклиране, както и на такива, произведени от рециклирани материали.

 

4.2.4.Избягване на употребата на продукти, съдържащи микропластмаси

В последните години микропластмасите се превърнаха в нарастващ източник на замърсяване във водните басейни. Те се съдържат в някои задължителни продукти за лична хигиена – паси за зъби, измиващи гелове за тяло, кремове за лице и много други и лесно достигат до морето през канализационната система. Попадайки там, те засягат значително стотици морски видове. Избягването на козметични продукти, които съдържат микропластмаси (на етикетите тези съставки са изписани като полиетилен и полипропилен), със сигурност ще има благоприятен ефект върху замърсяването на морето с микропластмаси.

 

4.2.5.Разпространяване на информация за проблема със замърсяването на морето

Информираността по отношение на разпространяване на информацията за проблема със замърсяването на морето, както и оказването на помощ на другите по отношение разбирането на проблема, може да е от ключово значение за справянето с него. Посредством предоставянето на актуална, вярна и точна информация на хора от обкръжението си (семейство, приятели), те се превръщат в потенциални активни участници в борбата с морските отпадъци.

 

4.2.6.Употреба на биоразградими продукти

Употребата на биоразградими продукти допринася за намаляване на количествата употребена пластмаса – например бамбукови клечки за уши, кутии за храна от биопластмаса и др.

 

4.2.7.Купуване на дрехи, направени от естествени влакна

Микрофибрите са съществен източник на пластмасово замърсяване в морето, тъй като при всяко пране на изкуствени тъкани (например от полиестер, акрил и др.), се отделят пластмасови частички, които през канализацията попадат в морето. В този случай може да е полезно и поставянето на специални устройства на пералнята или преди заустване, които да улавят микрофибрите.

Тези насоки за намаляване на замърсяването на морето могат да имат различни вариации и са само част от начините, по които широката общественост може да допринесе за справяне с този проблем. Най-важната стъпка е всеки да се включи и да вземе участие (без значение колко малко или голямо е то) в решаването на проблема с морските отпадъци.

 

5.НАСОКИ ЗА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ   

Настоящите насоки са фокусирани и обобщават разработените в резултат на изпълнението на Обособена позиция 1 мерки за намаляване на замърсяването и за подобряване на състоянието на вече замърсени горещи точки от предходната задача.

За осъществяване на устойчиво управление на морските отпадъци, което да доведе до смекчаване на въздействията, предизвикани от тях, е необходимо да се достигне добро разбиране на проблема и по-конкретно поведението и влиянието на основните видове отпадъци в морската среда и техните източници. За постигането на тази цел обаче е необходимо да се гарантира, че са налични качествени данни, които позволяват да се направи цялостен анализ на естеството и на източниците на отпадъци и начинът, по който те се променят във времето и в отговор на предприетите мерки.

Насоките за устойчиво управление на морските отпадъци включват 2 основни компонента – провеждане на мониторинг на крайбрежните райони и предприемане на мерки за управление на отпадъците.

5.1.Провеждане на мониторинг на крайбрежните райони

Мониторингът е методът, който най-често се използва за определяне на натоварването с отпадъци в крайбрежните зони. Методът е сравнително прост (не изисква висока експертиза и специализирана екипировка), не е скъп и е ефективен за определяне на количествата на отпадъците и за улесняване прилагането на превантивните мерки. Мониторингът може да осигури достатъчно надеждни данни, които да позволяват установяването на географските и сезонни вариации в количеството и разпространението на отпадъците в крайбрежните райони. Провеждането на мониторинга се основава на няколко методологии, повечето от които включват разделяне на площта на участъци, ръчно събиране, преброяване и категоризиране на отпадъците по вид, размер, общо тегло, цвят и други.

Мониторингът предоставя подробни данни относно естеството на отпадъците и техния произход, което е в основата на планирането на мерки за намаляване на замърсяването на крайбрежните зони и риска от замърсяване на мроската среда, вкл. предприемането на преки мерки за почистване на замърсени зони, предприемане на превантивни мерки, провеждане на информационни кампании и т.н.

Основните стъпки при планирането и провеждането на мониторинга на бреговата ивица, които биха могли да повлияят върху резултатите са: Дефиниране на категорията брегова ивица; Организиране на периодичен (сезонен) мониторинг, който да обхваща възможно по-голяма крайбрежна зона; Съобразяване на периодите за почистване на плажовете с гнездовите периоди на дъждосвирцоподобните  (видове, гнездящи по плажната ивица); Отделяне и класифициране на отпадъците – по вид (пластмаси, метали, стъкло, строителни материали и др.), по размер, по общо тегло, по цвят и други; Съхранение на данните в табличен вид, за улесняване на по-нататъшното им обработване; Оценка на текущото екологично състояние на изследваните райони. В най-добрите случаи се прави сравнение с ретроспективни данни, фонови данни и данни от мониторинг на други страни при сходни условия.

5.1.1.Дефиниране на категорията брегова ивица

При започване на мониторинг на бреговата ивица е необходимо да бъде дефинирана в коя категория попада. Това се прави с цел определяне на факторите на средата, които влияят върху разпространението на отпадъците, източниците на замърсяване и мерките, които могат да бъдат предприети за предотвратяване на натрупването на отпадъците или тяхното почистване.  Бреговата ивица може да бъде:

         Селища с умерена човешка дейност – брегова ивица, в която е разположено населено място с население под 10 000 жители.

         Силно урбанизирана природна среда – брегова ивица, в която е разположено населено място – административен (окръжен) център с население над 10 000 жители и с териториална концентрация на различни по дейност производства, инфраструктура и с по-висока плътност на населението.

         Индустриална среда – брегова ивица, в която е разположена площ, отредена за индустриално развитие, в която има наличие на повече от една производствени мощности

         Защитени територии и зони – брегова ивица, в която е разположена територия / зона, която отговаря на изискванията на Закона за защитените територии (ЗЗТ) или Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Съгласно ЗЗТ, защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Според ЗБР защитените зони са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен ареал на разпространение.

         Аграрна среда – брегова ивица, в която са разположени площи, които са предназначени за земеделско производство и: не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения).

 

5.1.2.Организиране на периодичен (сезонен) мониторинг, който да обхваща възможно най-голяма крайбрежна зона.

В Ръководството за мониторинг на морските отпадъци в европейските морета, Европейската комисия препоръчва провеждането на поне четири (сезонни) мониторингови проучвания годишно – през пролетта, лятото, есента и зимата. Въпреки това, предвид големите колебания в количествата отпадъци, отложени на брега, първоначално може да е необходима по-голяма честота на проучванията, за да се идентифицират сезонните модели, които след това могат да бъдат взети предвид при обработката на сурови данни за дългосрочни анализи на тенденциите.

Предлага се периодите на проучване да бъдат:

1) Зима: средата на декември – средата на януари

2) Пролет: април

3) Лято: средата на юни – средата на юли

4) Есен: средата на септември – средата на октомври

Препоръчително е проучванията за всички плажове в даден регион да се извършват във възможно най-кратък срок в рамките на периода на проучване.  При възможност, даден плаж трябва да бъде изследван приблизително през един и същи ден всяка година.

Препоръчително е също мониторингът да обхваща възможно по-голяма крайбрежна зона, с цел събирането на максимално количество данни.

 

5.1.3.Съобразяване на периодите за почистване на плажовете с гнездовите периоди на дъждосвирцоподобните  (видове, гнездящи по плажната ивица).

Дъждосвирцоподобните са голям разред от клас птици, който включва над 350 повсеместно разпространени вида. Всички видове от този разред са свързани с крайбрежните райони по един или друг начин – за гнездене, хранене или почивка.

Повечето видове дъждосвирцоподобни птици предпочитат за гнездене открити пространства с малко вегетация и близо до плитка вода. Тези области в голяма част от случаите включват плажовете и плажните зони. Изследванията показват, че обезпокояването на дъждосвирцоподбните птици в резултат на различни човешки дейности влияе отрицателно върху тяхното гнездене, миграция и хранене. Гнездящи птици могат да изоставят гнездата, яйцата или малките си, ако биват многократно обезпокоявани.

Поради голямото разнообразие на разред Дъждосвирцоподобни техният гнездови период не може да бъде еднозначно определен, тъй като е видово специфичен. Освен това, тези птици се влияят от температурата на средата, което може да доведе и до частични колебания в гнездовия им период. Обикновено видовете, които снасят яйцата си по плажната ивица, избират места, които не се посещават от хората.

По българското черноморско крайбрежие има обособени голям брой влажни зони, където птиците имат необходимите условия за снасяне на яйца и отглеждане на малките и са необезпокоявани от хората. По-значими орнитологично важни места за дъждосвирцоподобните са: BG034 Комплекс Мандра Пода, BG035 Бургаско езеро, BG036 Атанасовско езеро, BG049 Шабленски езерен комплекс, BG050 Дуранкулашко езеро и други. По тази причина на плажовете, които подлежат на почистване, е много малка вероятността да има гнездящи дъждосвирцоподни подобни птици, тъй като в повечето случаи това са места, които се посещават от голям брой хора. Такива места могат да се използват от птиците за почивка или за хранене, но много рядко за гнездене.

Въпреки това почистването на плажовете трябва да се съобразява с гнездовите периоди на дъждосвирцоподобните, тъй като в голяма част от случаите оцветяването на яйцата и на малките на тези птици е много сходно с това на средата, което ги прави трудно забележими. По-голямата част от птиците от този разред снасят яйцата си от края на месец април до края на месец май, така че преди започване на активния туристически сезон, малките вече са се излюпили и в тези случаи почистването на плажа не е опасно за тях.

От представената до тук информация следва, че не е препоръчително да се извършва почистване на плажовете / бреговете в периода от края на месец април до края на месец май. То следва да бъде извършвано преди и след края на този период, така че да се гарантира необезпокояването на птиците.

 

5.1.4.Отделяне и класифициране на отпадъците – по вид (пластмаси, метали, стъкло, строителни материали и др.), по размер, по общо тегло, по цвят и други.

В резултат на извършения мониторинг е необходимо отпадъците открити на бреговата линия да бъда класифицирани по различни параметри като вид, размер, тегло и др.

Вид: Отпадъците, установени при всяко едно проучване, трябва да се класифицират по вид в следните основни категории:

• Изкуствени полимерни материали;
• Каучук/Гума;
• Плат/Текстил;
• Хартия/Картон;
• Обработен дървен материал;
• Метал;
• Стъкло/Керамика;
• Неидентифицирани.

Всяка категория включва различен брой подкатегории – общо 167. Най-голям е броят на подкатегориите, подлежащи на мониторинг в категорията „Изкуствени полимерни материали“ – 92, докато останалите категории включват значително по-малък брой подкатегории от 10 до 21.

В приложение 3 към Методологията за идентифициране на „горещи точки“ и мерки за намаляване на отпадъците е представено Фото ръководство за визуално определяне и класификация на категориите / подкатегориите морски отпадъци, което е препоръчително да се ползва при провеждане на мониторинг на бреговата ивица.

 

Размер: Няма горна граница за размера на отпадъците, установени по плажовете.

Ако не е зададена долна граница на размера, тя се определя от възможността за откриване на отпадъка с невъоръжено око и зависи от зрителното възприятие (зрението) на експертите, извършващи мониторинга и от забележимостта на отпадъците, което от своя страна зависи от техния размер, цвят и форма. За долна граница на откриване се приема около 0,5 cm, но не е сигурно дали такива малки отпадъци могат да бъдат обект на ефективен мониторинг, който да може да се повтаря по време на всяко проучване. Препоръчителната долна граница за размера на отпадъците, обект на мониторинг, е 2,5 cm. По този начин се гарантира, че в резултатите от всяко проучване ще бъдат отчетени капачките от бутилки, фасове от цигари, парчета пластмаса и други масово разпространени дребни отпадъци.

 

Общо тегло: Класифицирането на отпадъците по тегло не може да се направи много точно, тъй като зависи от това дали са мокри или сухи, а често и от това дали са покрити или пълни с пясък (Jambeck & Farfour 2011). Някои от отпадъците пък са твърде големи, за да се претеглят и трябва да се прецени теглото им. Базираните на теглото резултати от проучванията не могат да се сравнят директно с тези, базирани на броя отпадъци. Оценка на теглото на отпадъците би могла да се направи, ако са известни средни тегла на оценяваните отпадъци. Това обаче не би било възможно за всички отпадъци, напр. мрежите, които се срещат по плажовете, са с широк диапазон от размери и тегло.

5.1.5.Съхранение на данните в табличен вид, за улесняване на по-нататъшното им обработване.

Всички отпадъци, установени при проучването, трябва да бъдат коректно описани във формуляра за провеждане на мониторинг. В идеалния случай, данните трябва да се въвеждат, още докато се събират отпадъците. Събирането на отпадъците и идентифицирането им чак след това, може да доведе до изкривяване на резултатите, тъй като при събирането отпадъците се оплитат един в друг или може да се счупят.

След това данните от попълнените формуляри трябва да се въведат и съхранят в подходящ табличен вид, който да улеснява по-нататъшното им обработване. Използването на такава система ще позволи извършването на подробен анализ на данните, предоставящ възможност за извършване на статистически издържани сравнения на данните от различни периоди или места за проучване (Cheshire et al., 2009). Препоръчва се използването на широкодостъпен софтуер за обработка на данни, който позволява и извършването на изчислители операции.

 

5.1.6.Оценка на текущото екологично състояние на изследваните райони. В най-добрите случаи се прави сравнение с ретроспективни данни, фонови данни и данни от мониторинг на други страни при сходни условия.

При извършване на мониторинг на изследвания район е нужно да бъде извършена оценка на текущото екологично състояние, която след това да бъде сравнена с налични ретроспективни данни, фонови данни и данни от мониторинг на други страни при сходни условия. Оценката се прави с цел установяване на тенденции в замърсяването на изследвания район, влиянието на факторите на средата, установяване на източници на замърсяване, оценка на ефективността на приложени мерки за намаляване на морските отпадъци и др.

Оценката на текущото състояние трябва да обхване следните параметри:

• Информация за изследвания район – описват се обши параметри за изследвания район като местоположение, форма на бреговата ивица, субстрата на изследвания плаж / бряг и други, които биха имали отношение към замърсяването. Например: местоположението е важен параметър за определяне на източниците на замърсяване, морските течения, които биха имали отношение към замърсяването на бреговата ивица, мерките, които биха могли да бъдат приложени за отстраняване на налични натрупвания на морски отпадъци.
• Фактори на средата – в тях се описва факторите на средата, които са се наблюдавали по време на мониторинга на изследвания район и които биха имали отношение към проучването (бури, мъгла, наводнения, морски течения и др.) – оценката на тези параметри е нужна с цел определяне на фактори / събития, които имат отношение към замърсяването на изследвания район и да се определят мерките, които биха могли да бъдат предприети за ограничаване на разпространението на морските отпадъци.
• Състояние на изследвания район – описват се състоянието на всички компоненти на околната средата – води (състояние на качеството на водите), биоразнообразие (наличие на гнездящи птици, наличие на измрели животни и др.) , състояние на субстрата на бреговата ивица (следи от замърсяване или нарушаване на субстрата), наличие на отпадъци по плажа, наличие на плаващи отпадъци и др, така че да бъде определена степента на замърсяване и мерките, които биха могли да бъдат приложени за предотвратяване или отстраняване на замърсяването с морски отпадъци.
• Източници на замърсяване – определя се наличието на източници на замърсяване – населени места, реки, зауствания на отпадъчни води, търговски обекти и други, така че да бъде определена степента на замърсяване и мерките, които биха могли да бъдат приложени за предотвратяване или отстраняване на замърсяването с морски отпадъци.

При оценка на текущото състояние на изследвания район е препоръчително да бъде направено сравнение с ретроспективни данни, фонови данни и данни от мониторинг на други страни при сходни условия. За целта се препоръчва да бъде използвана информацията в ПУРБ, доклади по изпълнение на тези планове и доклади на ИАОС (респ. РИОСВ) по отношение състоянието на околната среда, изследвания във връзка с изискванията на Директива 2008/56/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Директива за морска стратегия), научни статии и други.

Най-добър вариант да се използват данни от последователни проучвания по единна методика. Тъй като в повечето случаи, наличните данни не са събирани по актуална към момента методика за мониторинг е необходимо архивните данни да бъдат добре анализирани и преразпределени към категориите отпадъци описани в настоящата методика за мониторинг.

 

5.1.7.Изготвяне на прогноза за екологичното състояние на изследвания район.

Въз основа на всички събрани данни се прави прогноза за екологичното състояние на изследвания район. Прогнозата трябва да обхваща – състоянието на компонентите на околната среда, тенденции в замърсяването с морски отпадъци, влияние на факторите на средата върху замърсяването в изследвания район, ефективност на приложените мерки, план за прилагане на нови мерки за предотвратяването на натрупване на морски отпадъци и отстраняването им от бреговата ивица.

Колкото за по дълъг период е информацията за замърсяването с отпадъци, толкова направената прогноза ще бъде по – точна и ще позволи предприемането на много по-добре таргетирани мерки за премахване на отпадъците и предотвратяване на замърсяването на морската среда.

 

5.2.Предприемане на мерки за управление на отпадъците:

5.2.1.Повишаване на екологичния капацитет на потребителите на екосистемни услуги по черноморското крайбрежие чрез организиране на информативни мероприятия относно негативните последствия и въздействие на твърдите отпадъци в морето.

Екосистемните услуги са приносът на екосистемните структури и функции, в комбинация с други елементи, за човешкото благосъстояние.

Съгласно типологията на Kandziora et al. (2013) се различават следните екосистемни услуги:

• Регулиращите услуги (regulating services) допринасят за човешкото благосъстояние чрез регулиране на естествените процеси, например регулиране на климата или регулиране на хранителните вещества.
• Материалните услуги (provisioning services) са всички материали и продукти, които хората получават от природата и използват, например за храна и енергия.
• Културните услуги (cultural services) са неимуществените, нематериални ползи, които хората получават от екосистемите, напр. отдих, духовни и религиозни преживявания, вдъхновение, образование.

Замърсяването на морската среда и крайбрежните зони с отпадъци, води до намаляване на качеството на предоставяните екосистеми услуги.

Oрганизирането на информативни мероприятия относно негативните последствия и въздействие на твърдите отпадъци в морето, целящи повишаване на екологичния капацитет на потребителите на екосистемни услуги по черноморското крайбрежие, е важна стъпка към по-устойчивото управление на отпадъците.

5.2.2.Надграждане на научно-изследователския опит в областта на минимизиране и оползотворяване на морските отпадъци.

В съвременния свят науката е важна дейност, в която държавите влагат значителни средства, за да постигнат икономически и социален просперитет, за да търсят решения на значимите проблеми на съвремието и за да осигурят условия за доразвитие и надграждане на натрупаното от предишните поколения познание. Част от значимите в момента проблеми е и този, свързан с морските отпадъци (по-конкретно с тяхното намаляване и оползотворяване). Надграждането на научно-изследователския опит в тази област е мярка с ключово значение за справяне с проблема. Реализирането й ще позволи евентуалното разработване на иновативни технологии за минимизиране и оползотворяване на морските отпадъци, което от своя страна ще допринесе за по-адекватното им управление.

Натрупването на мониторингова информация за количествата отпадъци, моделиране на потоците отпадъци, разработване на нови лесноразградими материали, разработването на нови технологии и методи за очистване както на крайбрежните зони, така и на морската среда са ключови направления чрез които науката има принос при намаляването на замърсяването на морксата среда.

 

5.2.3.Въвеждане на учебно-образователни програми в детски заведения и училища.

Въвеждането на учебно-образователни програми, свързани с морските отпадъци, в детски заведения и училища, е инструмент за повишаване на осведомеността по темата и насърчаване на отговорно поведение на децата и младежите. Обсъждането на съвсем реални предизвикателства като морските отпадъци в детските градини и училищата ще допринесе за възпитаването на едно по-информирано и по-активно поколение.

Учебно-образователните програми може да предоставят по атрактивен начин информация за:

• Различните видове морски отпадъци и техните характеристики;
• Източниците, причините и въздействието на замърсяването с морски отпадъци;
• Времето, което е необходимо за разграждането на някои видове морски отпадъци;
• Въздействието, което отпадъците оказват върху морските организми и др.

Поднесена по атрактивен и забавен начин (напр. игри, викторини, уъркшопи, експерименти, практически занятия, изложби, конкурси, екскурзии и др.), тази информация остава за дълго в съзнанието на децата. Това е изключително важно, тъй като те обикновено имат способността да информират и да влияят на другите в непосредствената им среда. Освен, че могат да имат собствено отговорно екологично поведение, те също имат и потенциал да предизвикат промяна чрез въздействие върху връстниците, семейството и по-широката общественост. Изследванията показват, че всъщност децата формират ценностите на родителите си и оказват силно влияние върху връстниците си. В този смисъл, прилагането на подобна мярка, ще има двоен ефект, променяйки мисленето и нагласите на две поколения едновременно.

 

5.2.4.Създаване на механизми за обмен на детайлна информация между черноморските държави по отношение на замърсяването на Черно море с твърди отпадъци.

Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте крайбрежни държави: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна подписват през април 1992 г. в Букурещ, Румъния Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещка конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.

За да се поддържа устойчивостта на този споделен ресурс (Черно море), сътрудничеството между всички шест черноморски държави е от изключително значение. Създаване на механизми за обмен на детайлна информация между тях по отношение на замърсяването с твърди отпадъци ще допринесе за вземането на съвместни интегрирани решения, свързани управлението на отпадъците. Тъй като отпадъците не се влияят от националните граници, решаването на този проблем може да бъде постигнато единствено посредством активно сътрудничество между държавите в черноморския басейн. Такова сътрудничество може значително да се улесни от създаването на механизми за обмен на детайлна информация по отношение на замърсяването с твърди отпадъци. Това може да бъде осъществено например чрез създаване на единна обща база данни, където да се съхранява предоставена от всяка държава важна информация, свързана с отпадъците в Черно море – например резултати от проведен мониторинг или други проучвания; количества и вид на отпадъците в най-силно замърсените точки; определяне на тенденции на базата на сравняване с предишни резултати (ако има такива) и др. Освен това, може да бъде разработена и платформа за обменяне на информация в оперативен порядък в случай на възникнала спешна необходимост.

 

5.2.5.Интегрирано управление на крайбрежната зона в черноморския басейн.

Интегрирано управление на крайбрежната зона (ИУКЗ) в Черноморския басейн дава възможност за въвеждането на механизми, чрез които да се стимулира опазването на околната среда. ИУКЗ трябва да бъде насочено към повишаване на експертния капацитет на служителите в държавни и общински институции, на активистите от неправителствения сектор, сред научните среди и на други участници с отношение към процесите на териториално планиране, с акцент върху интегрираното управление на Българското Черноморско крайбрежие.

 

5.2.6.Контрол върху дивото плажуване и къмпингуване.

С цел опазване на морската среда е необходимо да бъде осъществяван контрол върху дивото плажуване и къмпингуване. Необходимо е да бъде следено, то да се случва само на регламентираните от закона места и при регламентираните условия.

За местата с разрешено къмпингуване е необходимо да бъдат осигурени съоръжения за събиране на генерираните отпадъци от плажуващите / къмпингуващите и тяхното събиране.

Повишаване на самосъзнанието на почиващите по отношение на опазване на околната среда и в частност намаляване на замърсяването с отпадъци ще допринесе до намаляване на замърсяването с отпадъци на крайбрежните зони и морската среда.

5.2.7.Разработване на системи за идентификация на незаконни източници на замърсяване от плавателни съдове и наземни съоръжения.

Разработването на системи за идентификация на незаконни източници на замърсяване от плавателни съдове и наземни съоръжения би допринесла за намаляване на натрупването на твърди и течни отпадъци в морската среда. Това може да стане с помощта на връзка със сателитни източници за мониторинг в реално време. Необходим е наличността на радар, за определяне на местоположенията на източниците и сателит за идентификация на самите замърсители. Въпреки иновативността на мярката, недостатък е че не във всички ситуации плаващите останки от потънали кораби или изхвърлените от плавателните съдове отпадъци могат да бъдат забелязани от сателитни източници.

5.2.8.Оценяване на транспортирането на опасни отпадъци.

При извършване на транспортирането на опасни отпадъци трябва да бъдат оценени всички рискове, за евентуални аварии и последиците за околната среда, които те крият за морската среда.

Всички превози на опасни отпадъци трябва да се извършват по начините, определени с българското законодателство или съгласно международните договори, по които Република България е страна. Освен спазването на международните изисквания, при транспортирането на товарите, опасни за морската среда, трябва да бъдат приложени допълнителни мерки насочени към опазване на околната среда. Мероприятията по опазване от замърсяване с опасни за морската среда товари трябва да се прилагат както по време на товаро-разтоварните операции, така и по време на транспортирането им по море в тясно сътрудничество с портовите власти, операторите на приемни съоръжения в пристанищата.

За целта е необходимо се осъществява проследяване на типовете и количествата отпадъци, които ще бъдат превозвани и евентуалните отпадъци, които ще бъдат генерирани при превоза им. Това може да се осъществи чрез въвеждането на софтуери, така че да се постиганат по-високи стандарти за безопасно, екологично чисто и качествено извършване на транспортните услуги.

5.2.9.Осигуряване на средства за разделно събиране на отпадъци в крайбрежните зони, особено на районите без концесионер.

Съгласно Закона за управление на отпадъците всички населени места с население по-голямо от 5000 жители и курортните населени места са задължени да разработят и внедрят системи за разделно събиране на отпадъците от опаковки.

Системите за разделно събиране ще гарантират намаляване на количествата отпадъци, които попадат в морската среда, тъй като допринасят за количествата рециклирани отпадъци, а от друга страна създават отговорно поведение в широката общественост.

Средствата за реализиране на системите за разделно събиране могат да бъдат осигурени чрез различни финансови механизми като Норвежкия финансов механизъм, ОПОС и др.

5.2.10.Подобряване и контрол на канализационната инфраструктура.

Подобряването, разширяването и контролът на канализационната инфраструктура допринася за събирането на отпадъчните води, така че същите да достигнат до пречиствателните станции, където отпадъците носени от тях да бъдат уловени на вход на системата, чрез решетки. Пречистването на водите гарантира по-малко количество на твърди отпадъци и замърсяващи вещества, които могат да достигнат до морската среда.

Реализирането на подобна мярка ще доведе до подобряване състоянието на водните тела, чрез намаляване на товара на замърсяване.

5.2.11.Организирано събиране и сметоизвозване на отпадъци от пристанищата и лодкостоянките и последващото им депониране.

На пристанищата и лодкостоянките трябва да бъдат създадени условия за събиране на отпадъците генерирани от плавателните съдове. За целта трябва да бъдат органзиирани площадки, на които отпадъците могат да бъдат предадени.

На корабите и плаващите технически средства посещаващи и престояващи в пристанищата, образуваните битови отпадъци трябва да се събират разделно в здрави полиетиленови торби и да се съхраняват в определени за тази цел съдове. При запълване на обема на съдовете, отпадъците трябва да се изнасят на брега, за временно съхранение в контейнерите маркирани за отделните видове отпадъци. Извозването на битовите отпадъци от територията на пристанищата трябва да се осъществява от фирми притежаващи съответното разрешително по утвърден график. Образуваните отпадъци от бреговите дейности трябва да се съхраняват на определените за тази цел площадки. Образуваните отпадъци на плавателните трябва да се съхраняват временно на палубите, на определени от капитана места и периодично се изкарват на брега с помощта на брегови кран. Изкарани на брега отпадъци да се съхраняват по видове на съответните площадки. След запълване на обема на площадките, отпадъците се предават на фирми. Маслено замърсените твърди отпадъци трябва да се съхраняват в здрави полиетиленови чували и в метални варели на борда на кораба, до предаването им и се транспортират от фирмата, за последващи дейности с тях.

 

5.2.12.Създаване на регистър на рибарските мрежи.

За намаляване на количествата изоставени рибарски мрежи се препоръчва създаването на регистър с тях. Всяка мрежа трябва да бъде въведена с уникален регистрационен номер, срещу който да бъде попълнена информация за собственика и вида на мрежата, а върху всяка регистрирана мрежа трябва да бъде поставен съответния номер. Така в случай на изоставяне на мрежите и тяхното нерегламентирано изхвърляне собствениците ще могат да бъдат открити и да понесат съответната наказателна отговорност.

5.2.13.Рестриктивни финансови инструменти за минимизиране на отпадъците.

Рестириктивните финансови инструменти за минимизиране на отпадъците имат за цел ограничат количеството на отпадъците, които се изхвърлят нерегламентирано в морската среда. Това може да стане, чрез въвеждане на регистър на мрежите, сателитно проследяване на отпадъците и др., чрез които да бъдат установяване отговорните лица за нерагламентираното извхърляне на отпадъци.

От друга страна за стимулиране на изнасянето на отпадъците от морската среда или събиране на отпадъци от нея, може да се постигне, чрез отмяна на таксата, която дължат корабите и лодките, в случаите, които те изнасят уловени в мрежите им отпадъци.

5.2.14.Ефективно прилагане на съществуващите и създаване на нови законови мерки за управление от страна на държавата и местните власти.

За намаляване на количествата отпадъци, които попадат в морската среда или имат потенциала да попаднат в нея е необходимо правилното управление на отпадъците. Необходимо е изграждането, поддържането и обслужването на система за разделно събиране на отпадъците, редовното сметосъбиране, осигуряването на нужната инфраструктура за събиране на отпадъците, която да гарантира, че няма да бъдат разпилявани от животни или отнасяни от вятъра.

От друга страна е важно да бъде осъществяван контрол по спазване на установените със законовата уредба мерки и нарушителите да бъдат санкционирани.

5.2.15.Разработване и прилагане на стимули за правилно съхранение и премахване на отпадъците.

Човешкото поведение трябва да се разглежда като особено важен инструмент в управлението на отпадъците, тъй като намаляването, повторната употреба и рециклирането им в голяма степен са зависими от него.

Поведението на хората има ключова роля в управлението на отпадъците, тъй като е пряко свързано с опазването на природните ресурси и намаляването на въздействието върху околната среда. Това е така не само защото те могат пряко да повлияят положително или отрицателно на състоянието на околната среда, но и защото ангажирането на повече хора с този проблем все още е трудна задача.

В натоварения и забързан живот на хората е практически невъзможно да се вложат време и усилия за справянето с проблем, чието решение в повечето случаи зависи от управленски решения на по-високо ниво. По тази причина не е изненадващо, че много хора не смятат, че е необходимо да участват в дейности като рециклиране и/или премахване на отпадъците. Липсата на ангажираност от повечето хора е критичен компонент за всеки подход за управление на отпадъците, който зависи от участието и реакцията на общността.

Разработването и прилагането на стимули за правилно съхранение и премахване на отпадъците може да използва като ключов инструмент в тази насока. Такива стимули могат да бъдат насочени например към рибарите, които събират попадналите в мрежите им отпадъци и ги изнасят на брега.

5.2.16.Разработване на чисти технологии, водещи до минимизиране на отпадните материали.

Внедряването на чисти технологии, промишлена симбиоза в индустрията, така че да се постигне кръгова икономика, би довело до намаляване на генерираните отпадъци, което пряко ще окаже влияние върху количествата отпадъци, които имат потенциал да попаднат в морската среда.

Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти.

Когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, продължават да се използват по друг начин, което ще сведе генерирането на отпадъци до минимум.

 

6.СИНХРОНИЗИРАНЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОРСКИТЕ ОТПАДЪЦИ В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН НА ЕВРОПЕЙСКО, НАЦИОНАЛНО И РЕГИОНАЛНО НИВО

Сътрудничество на държавите от Черноморския регион се осъществява посредством Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция).  С времето това сътрудничество става все по-силно и целенасочено. На 34-тата среща на страните членки на Конвенцията през 2018 г. е приет Регионалният план за действие за морските отпадъци в Черноморския регион (Black Sea Marine Litter Regional Action Plan), заедно с работна програма за изпълнението на дейностите/мерките, включени в него.

Приемането на този план за действие от страните, които са ратифицирали Букурещката Конвенция, е в резултат от:

• Признаването, че морските отпадъци в басейна на полузатвореното Черно море упражняват особено отрицателно въздействие върху морските и крайбрежните екосистеми, здравния статус на населението и нормалното развитие на морската икономика, включително туризъм, риболов и корабоплаване;
• Осъзнаването, че при проблемите с морските отпадъци на европейско, национално и регионално ниво досега не е използван правилен подход и дори реалните нива на замърсяване с морски отпадъци не са правилно оценени в страните от черноморския регион;
• Съгласието на договарящите се страни по Букурещката конвенция да продължат укрепване на сътрудничеството с международни организации в прилагането на Конвенцията и нейните протоколи,
• Убедеността, че трябва да се изпълняват специални дейности за преодоляване на проблемите с морските отпадъци в Черноморския регион;
• Подписването на Меморандум за разбирателство (MOU, 2016) между Програмата на ООН за околна среда и Букурещката конвенция, който е с цел консолидиране и засилване на сътрудничеството между страните, подобряване на обмена на информация и засилване на регионалното взаимодействие за постигане на техните общи цели и задачи в областта на защитата на морската и крайбрежната среда.

Географският обхват на плана за действие съответства на този на Конвенцията (Черно море с южна граница, представляваща линията, която свързва носовете Келагра и Далян). Общата цел на плана е да консолидира, хармонизира и да приложи необходимите екологични политики, стратегии и мерки за устойчиво синхронизирано управление на морските отпадъци в Черноморския регион.

Специфични цели са:

• Предотвратяване и свеждане до минимум на замърсяването на морски отпадъци в Черно море и неговото въздействие върху обществено здраве и безопасност, екосистемните услуги, видовете (по-специално застрашените) и техните местообитания;
• Премахване, доколкото е възможно, на вече съществуващите морски отпадъци, като се използват екологосъобразни методи;
• Повишаване на осведомеността относно морските отпадъци;
• Управлението на морски отпадъци в Черно море, което се извършва в съответствие с приетите международни стандарти и подходи и при необходимост в съответствие с програми и мерки, прилагани в други морета;
• Цялостно прилагане на съвместния работен план за морски отпадъци и Меморандума за разбирателство между Програмата на ООН за околната среда / Средиземноморски план за действие и Постоянния секретариат на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване, с цел да се засили тяхното сътрудничество, посредством предприемане на координиращи действия за постигане на общите им цели и задачи.

Страните по Букурещката конвенция трябва да разработят и прилагат, индивидуално или съвместно национални и регионални планове за действие и програми, съдържащи мерки и срокове за тяхното изпълнение.

Националните планове за действие може да включват:

• Разработване и прилагане на подходяща политика, правни инструменти и институционални договорености, включително планове за управление на твърди отпадъци;
• Програма за мониторинг и оценка на текущото състояние на морската околна среда по отношение на морски отпадъци;
• Мерки за предотвратяване и намаляване на морските отпадъци;
• Програми за премахване и екологосъобразно обезвреждане на съществуващите морски отпадъци според националното законодателство за управление на този вид отпадъци;
• Образователни програми и кампании за повишаване на осведомеността.

Създаване на плановете за действие за управление на морските отпадъци в Черноморския регион поставя на дневен ред необходимостта от обединяване на усилията както на европейско, така и на национално и на регионално ниво, посредством създаване на интегрирана програма за действие за постигане на екологична и икономическа устойчивост на морските региони. Тази програма за действие трябва да е съобразена и да обхваща както наземно базираните човешките дейности, така и тези, свързани с непосредственото използване на морската среда, а също и естествените природни процеси и изменения.

 

7. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

На база проучената информация можем да се направи извод, че черноморското крайбрежие е уязвимо от антропогенна и техногенна дейност. Отпадъците попадат в морето чрез естествения и изкуствения речен отток, от крайбрежни съоръжения, насипи от земна маса, чрез драгажни, коробоплавателни дейности, туристичекста дейност, канализацията и др.

Всяка година огромни количества морски отпадъци попадат по бреговата ивица, морската повърхност и дъно и водят до влошаване качеството на водите и условията на живот на морските биоценози. Морските отпадъци включват материали от различен произход и състав – пластмасови, метални, дървени, гумени, стъклени или хартиени, преднамерено и директно изхвърляни в морето, на плажовете или въведени индиректно чрез реките, канализациите, дъждовните колектори, бури, вятър и др.

Морските отпадъци имат изключително важно въздействие върху равновесието на черноморската екосистема. Източниците на морските отпадъци са проблем, който е тясно свързан с екосистемата и общественото здраве, опазването на околната среда, динамиката на морските местообитания, биологичното разнообразие и устойчивото развитие на Черноморския регион.

Морските отпадъци оказват отрицателно въздействие както върху популациите и екосистемите, човешкото здраве, така и върху икономиката, което прави решаването на проблема с морските отпадъци от изключителна важност.

В рамките на проекта RedMarLitter се дава възможност на гражданите да имат достъп до информация за състоянието на морските отпадъци в Черно море. Чрез разработената база данни проектът дава достъп до информация за морските отпадъци налични в Черно море, като вид на пренесения отпадък, размер на пренесения отпадък, концентрация по вид и размер. Освен информираност на гражданите дейностите целят да покажат на широката общественост, че всеки един човек със своите действия може да допринесе за намаляване на замърсяването на Черноморския басейн.

Настоящите насоки дават информация за широката общественост как би допринесла за подобряване на морската среда посредством своите преки и косвени действия и какви мерки трябва да бъдат предприети от държавните и месни власти, представителите на бизнеса и научните среди за едно по-чисто море.

 

 

8.ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Бобчев, Н., 2018. Концентрация, сезонни колебания и разновидност на морските отпадъци по Българското Черноморие и тяхното детайлно разглеждане при устието на река Ропотамо https://www.researchgate.net/publication/327667864_Koncentracia_sezonni_kolebania_i_raznovidnost_na_morskite_otpadci_po_Blgarskoto_Cernomorie_i_tahnoto_detajlno_razglezdane_pri_ustieto_na_reka_Ropotamo

Опазване чистотата на морската среда – Ръководство с добри практики за намаляване на твърдите отпадъци в морето и по крайбрежието, Черноморска мрежа на неправителствените организации, 2016, ISBN 978-954-9452-17-4, 79 стр.

Отчет по обособена позиция номер 1 „Осигуряване на данни за водните течения и свързаните с тях потоци от отпадъци в Черно море (България)“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 2019, 76 стр.

Тонева, Т. Станкова Т., Димова Д., Ралева Д., Проучване на морските отпадъци, отложени по брега в района на Бургаски залив през есента на 2019, Устойчиво развитие 3/2019, 18-22

Финален доклад за изпълнение на обособена позиция 2 „Проучване на съвременното състояние на избрана част от Черно море и вида и разпространението на отпадъци в нея (България) и Мониторинг на морските отпадъци в избрана част от крайбрежието на Черно море“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 167 стр.

Финален доклад за изпълнение на обособена позиция 1 „Идентифициране на горещите точки на замърсяването с твърди морски отпадъци в целевата територия“ на обществена поръчка „Избор на изпълнител за идентифициране на горещите точки и моделиране на разпределението на твърди морски отпадъци в целевата зона (Българско Черноморско крайбрежие)“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 70 стр.

Финален доклад за изпълнение на обособена позиция 2 „Модел на водни потоци и разпределение на твърдите отпадъци в целевата територия“ на обществена поръчка „Избор на изпълнител за идентифициране на горещите точки и моделиране на разпределението на твърди морски отпадъци в целевата зона (Българско Черноморско крайбрежие)“, Висше Военноморско Училище „Никола Й. Вапцаров“, 111 стр.

Янева В., А. Симеонова, Д. Тонева, Ж. Владимирова, Р. Христова, 2016. Проучване на морските отпадъци по бреговата ивица на Нов канал „Варненско езеро – Черно Море, СЕРИЯ “ТЕХНИЧЕСКИ НАУКИ@, ISSN 1310-5833, (3) (PDF)

ANZECC (1996a). ANZECC Working Party on Marine Debris Review of Legislation, Management Strategies and Practices. Final Report Volume 1. Maunsell Pty Ltd 1996.

Barnes, D.K.A. (2002). Invasions by marine life on plastic debris. Nature 416, 808-809.

References Alkalay, R., Pasternak, G., Zask, A., 2007. Clean-coast index – a new approach for beach cleanliness assessment. Ocean Coast. Manag. 50, 352–362. Andrady, A.L., 2011. Microplastics in the marine environment. Mar. Pollut. Bull. 62, 1596–1605.

Bowman, D., Manor-Samsonov, N., Golik, A., 1998. Dynamics of litter pollution on Israeli Mediterranean beaches: a budgetary, litter flux approach. J. Coast. Res. 14, 418–432.

Buhl-Mortensen, L., Buhl-Mortensen, P., 2017. Marine litter in the Nordic seas: distribution composition and abundance. Mar. Pollut. Bull. 125 (1–2), 260–270.

Critchell, K., Labmrechts, J., 2016. Modelling accumulation of marine plastics in the coastal zone; what are the dominant physical processes? Estuar. Coast. Shelf Sci. 171, 111–122.

Coe, J.M. and Rogers, A.B. (eds). (1997). Marine Debris. Sources, Impacts and Solutions. SpringerVerlag, New York

Cheshire A. C., et al. UNEP/IOC Guidelines on survey and monitoring of marine litter. 2009 UNEP Regional Seas Rpts & Studies, No. 186; IOC Tech. Ser. No. 83.

Derraik, J.G.B. (2002). The Pollution of the Marine Environment by Plastic Debris: a Review. Marine Pollution Bulletin 44: 842-852.

Edyvane, K.S., Dalgetty, A., Hone, P.W., Higham, J.S. and Wace, N.M. (2004). Long-term Marine Litter Monitoring in the Remote Great Australian Bight, South Australia. Marine Pollution Bulletin 48: 1060-1075.

Guidance on Monitoring of Marine Litter in European Seas, European Commission, MSFD Technical Subgroup on Marine Litter, 2013, 128 pp

Kiessling, I. (2003). Finding Solutions: Derelict Fishing Gear and Other Marine Debris in Northern Australia. A report for the National Oceans Office and Department of the Environment and Heritage. Key Centre for Tropical Wildlife Management, Charles Sturt University.

Laist, D.W. (1987). Overview of the biological effects of lost and discarded plastic debris in the marine environment. Marine Pollution Bulletin 18, 319-326.

National Academy of Sciences (2008). Marine Debris Will Likely Worsen In The 21st Century. ScienceDaily. http://www.sciencedaily.com/releases/2008/09/080919142602.htm, accessed October 2008.

Otley, H. and Ingham, R. (2003). Marine Debris Surveys at Volunteer Beach, Falkland Islands, during the summer of 2001/02. Marine Pollution Bulletin 46: 1534-1539.

Ribic, C.A., Dixon, T.R. and Vining, I. (1992). Marine Debris Survey Manual. NOAA Technical Report NMFS 108.

UNEP/IOC Guidelines on Survey and Monitoring of Marine Litter, Regional Seas Reports and Studies No. 186 IOC Technical Series No. 83, 131 pp

Ryan, P.G. and Maloney, C. L., (1993). Marine litter keeps increasing. Nature. 361, 23.

 

 

Последно обновена на 16 януари, 2021