Разследвания, показващи как европейските пластмасови отпадъци, изпратени извън ЕС, за да бъдат „рециклирани“, са попаднали в сметище на другия край на света, са заглавията през последните няколко години. Това разкрива как продуктите и опаковките, които консумираме в Европа, и отпадъците, които генерираме, въздействат върху общностите и околната среда в други региони като Югоизточна Азия.
С решението на Китай да ограничи силно вноса на пластмасови отпадъци през 2018 г., последвано от пълна забрана през 2021 г. и измененията на Базелската конвенция за пластмасови отпадъци, изискващи предварително информирано съгласие на страните, приемащи отпадъци, ЕС няма друг избор освен да се срещне лице в лице със собствените си отговорности.
Как може ЕС да управлява своите пластмасови отпадъци на своята територия и в съответствие с Програмата на ЕС за кръговата икономика? Накратко, ЕС трябва първо да се съсредоточи върху намаляването на количеството пластмаса, което използва и отпадъците.
От дълго време справянето с пластмасовата криза се извършва от позиция на една доказала негодността си гледна точка, която се опитва да намери технически решения за правилно третиране на пластмасата, след като тя стане отпадък. Това гледище се провали и ако не променим нагласата си, то ще продължи да се проваля по две основни причини. Първо, като се съсредоточим само върху третирането на пластмасови отпадъци, справянето с всички неблагоприятни въздействия, свързани с добива, производството и използването – включително емисиите на парникови газове, токсичните емисии и загубите на микропластмаси, се избягват. На второ място, негодните техническите решения, не могат да компенсират непрекъснато нарастващото производство и потребление на пластмаса. Днес добивът на материали напредва два до три пъти по-бързо от рециклирането.
ЕС генерира повече от 25 милиона тона пластмасови отпадъци годишно, от които само 30% се рециклират (включително това, което се изпраща за рециклиране извън ЕС). ЕС се стреми да увеличи четирикратно капацитета за сортиране и рециклиране в Европа, създавайки работни места в процеса. Увеличаването на инфраструктурата за разделно събиране и последващо механично рециклиране е много необходимо. И все пак, това няма да е достатъчно; дори подобрената и добре работеща инфраструктура за рециклиране не би издържала темпото на производство на пластмаса. Ето защо ЕС първо трябва да се съсредоточи върху намаляването на пластмасовите отпадъци, които произвежда, като започне с пластмасите за еднократна употреба. Трябва да се засилят законодателните действия за отдалечаване от пластмасите за еднократна употреба и продуктите за еднократна употреба, както и за справяне с преопаковането.
На второ място, ЕС трябва да приеме решителни мерки, които да стимулират препроектирането на продуктите. По-голямата част от пластмасовите продукти и опаковки понастоящем не са проектирани за рециклиране, а още по-малко са направени за рециклиране в рамките на съществуващата инфраструктура. Още по-малко са проектирани за многократна употреба. Следователно ЕС трябва да гарантира, че само продукти, които са устойчиви по дизайн, могат да получат достъп до пазара на ЕС, като продукти, които са трайни, многократно използвани (доколкото е уместно), без опасни вещества или рециклируеми в края на живота си. Тъй като кръговите продукти и кръговите системи са две страни на една и съща монета, за да се постигне кръговата икономика, ЕС трябва да въведе подходящите системи и инфраструктури, за да позволи трайните продукти за многократна употреба да станат норма. Това включва схеми за връщане на депозити (главно за повторна употреба, но също и за рециклиране), системи за обединяване и финансови стимули за продукти за многократна употреба.
Трето, когато пластмасовите отпадъци не могат да бъдат избегнати (дори трайните и многократно използваните продукти достигат края на живота си в един момент), трябва да има точна система и инфраструктура за правилна обработка и оползотворяване на възможно най-много материали.Това трябва да се случи чрез комбинация, както на правилната правна рамка, прилагана на европейско, национално или регионално ниво – задължителни схеми за разделно събиране, ефективни схеми за разширена отговорност на производителите и цели за рециклиране, например, така и приемането на амбициозна местна стратегия за насърчаване на горната частна йерархията на отпадъците („Йерархията на отпадъците“ класира възможностите за управление на отпадъците според това, което е най-добро за околната среда-бел.на пр.) чрез различни стимули, като системата Pay-As-You-Throw(Плащайте, ако хвърляте, е модел на ценообразуване за изхвърляне на твърди битови отпадъци-бел.на пр.).
И накрая, дори когато са въведени правилните стимули за правилните решения, също е изключително важно да се ограничи достъпът до вредни опции, като изгаряне на отпадъци и пратки до трети държави, чрез финансови мерки или законови ограничения, за да се привлече вниманието и да се промени посоката.
С други думи, пластмасовата криза не е само въпрос на третиране на отпадъци и технически решения.Това е сложен въпрос, който включва икономически, социални и екологични проблеми по цялата верига на доставки. По този въпрос се нуждаем от цялостни решения, чиято първа цел трябва да бъде да преосмислим и прекроим нашите модели на производство и потребление.
Джоан Марк Саймън (Joan Marc Simon)- Изпълнителен директор на Zero Waste Europe
Пиер Кондамин (Pierre Condamine)– Служител по политиката за отпадъците в Zero Waste Europe
Джъстин Майо (Justine Maillot)- Кампания за потребление и производство в Zero Waste Europe и политически координатор на Rethink Plastic Alliance
friendsofeurope.org
Последно обновена на 18 февруари, 2021
